No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

тато гантси мат-стхна
сарва-лока-намасктам
упарид ибхяс тва
ято нвартате гата

тата – след това; гант аси – ще отидеш; мат-стхнам – в моята обител; сарва-лока – от всички планетни системи; нама-ктам – почитана; упарит – разположена по-високо; ибхя – от планетните системи на ите; твам – ти; ята – откъде; на – никога; вартате – ще се върнеш; гата – след като отидеш там.

Божествената Личност продължи: Скъпи Дхрува, когато материалният живот в сегашното ти тяло изтече, ти ще отидеш на моята планета, която е почитана от обитателите на всички планетни системи. Тя се намира по-високо от планетите на седемте и и когато я постигнеш, повече няма да се връщаш в материалния свят.

В тази строфа особено важна е думата нвартате. Богът казва: „Когато постигнеш обителта ми (мат-стхнам), повече няма да се връщаш в материалния свят“. Следователно Дхрувалока, Полярната звезда, е обител на Бог Виу в материалния свят. На тази планета се намира Млечният океан, а сред него – островът Шветадвӣпа. Тук ясно е казано, че Дхрувалока е разположена над седемте планетни системи на ите и тъй като е обител на Виу (Виулока), е почитана от жителите на всички други планети. Някой може да попита какво ще стане с Дхрувалока, когато настъпи унищожението на вселената. Отговорът е прост: Дхрувалока ще продължи да съществува, както останалите Вайкухалоки, които се намират отвъд пределите на материалната вселена. Във връзка с това Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура коментира, че самата дума нвартате показва, че тази планета е вечна.

« Previous Next »