No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

со 'пи сакалпаджа вио
пда-севопасдитам
прпя сакалпа-нирва
нтипрӣто 'бхягт пурам

са – той (Дхрува Махрджа); апи – въпреки; сакалпа-джам – желания резултат; вио – на Бог Виу; пда-сев – като служи в лотосовите нозе; упасдитам – постигнал; прпя – получавайки; сакалпа – на своето желание; нирвам – удовлетворение; на – не; атипрӣта – много доволен; абхягт – се завърна; пурам – у дома си.

Благодарение на служенето в лотосовите нозе на Върховния Бог Дхрува Махрджа постигна всичко, което желаеше да получи, но въпреки това не се чувстваше много доволен. В такова разположение на духа той тръгна обратно към къщи.

Като изпълнявал предано служене и обожавал лотосовите нозе на Върховния Бог според наставленията на Нрада Муни, Дхрува Махрджа постигнал целта, към която се стремял. Той искал да заеме положение, с което да надмине своя баща, дядо си и прадядо си, и въпреки че желанието му било наивно и детско, подобаващо на възрастта му, Бог Виу, Върховната Божествена Личност, от доброта и състрадание го изпълнил. Дхрува Махрджа искал да има царство, каквото никой от неговите деди не е притежавал. Богът му дал собствената си планета и така съвършено изпълнил мечтата му. И въпреки това, докато се връщал у дома си, Дхрува Махрджа се чувствал разстроен, защото разбирал, че е поискал нещо от Бога, а чистият предан не моли Бога за нищо. Въпреки че Богът изпълнил желанието му, Дхрува не се чувствал щастлив. Той се срамувал, че е поискал нещо от него, а не е било редно да постъпва така.

« Previous Next »