ТЕКСТ 32

Във ведическите произведения са описани редица случаи, когато полубоговете изпадат в истинска тревога заради суровите отречения на йогӣте, защото се боят да не загубят властта си над райските планети. Полубоговете знаят, че позицията им на висшите планетни системи е временна, както утвърждава девета глава на Бхагавад-гӣт (кӣе пуйе мартя-лока вишанти). В Гӣт е казано, че когато изчерпят резултатите от благочестивите си дейности, всички полубогове, обитаващи висшите планети, са принудени да се върнат на Земята.

Известно е, че полубоговете контролират дейностите на различните части на тялото ни. Всъщност ние не можем дори да мигнем сами. Всичко е под техен контрол. Дхрува Махрджа стигнал до заключението, че от завист към положението, което той постигнал благодарение на преданото си служене, полубоговете намислили да замъглят разума му и затова той не могъл да последва важните наставления на великия ваиава Нрада Муни, въпреки че бил негов ученик. Дхрува не можел да си прости, че е пренебрегнал думите на духовния си учител. Нрада Муни го попитал: „Какво значение има дали твоята махеща те обижда или те боготвори?“. Нрада казал, че Дхрува е още дете и затова не бива да отдава голямо значение на това, как се отнасят към него другите – обиждат ли го или го хвалят. Но Дхрува Махрджа бил твърдо решен да се сдобие с благословията на Върховната Божествена Личност, затова Нрада го посъветвал да се върне у дома, да почака известно време и когато порасне, да се заеме с предано служене. Сега Дхрува Махрджа се разкайвал, че не се е вслушал в съвета на Нрада Муни, а е продължил да се домогва до преходни материални цели – да отмъсти за обидата на мащехата си и да наследи бащиното си царство.

Дхрува Махрджа горчиво се укорявал, че е пренебрегнал съвета на своя духовен учител и по този начин е замърсил съзнанието си. Но Богът е толкова милостив, че заради преданото служене, което Дхрува отдавал, го възнаградил, като му обещал да постигне най-висшата цел на всички ваиави.