No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 31

ахо бата мамнтмя
манда-бхгяся пашята
бхава-ччхида пда-мӯла
гатв че яд антават

ахо – о!; бата – уви; мама – моето; антмям – материално съзнание; манда-бхгяся – на злочестия; пашята – само виж; бхава – материалното съществуване; чхида – на Бога, който може да разсече; пда-мӯлам – лотосовите нозе; гатв – постигайки; че – молех се за; ят – това, което; анта-ват – преходно.

Уви, бедният аз! Колко съм злочест и нещастен! Постигнах лотосовите нозе на самия Бог, Върховната Личност, който в един миг може да разкъса веригата на многократните раждания и смърти, но от глупост започнах да моля за тленни неща.

Ключова дума в тази строфа е думата антмям. тм значи „душа“, а антмя – „без никаква представа за душата“. Наставлявайки синовете си, Шрӣла абхадева казва, че докато човек не разбере тм, т.е. докато не постигне духовно равнище, всичко, което прави, ще бъде под влияние на невежеството и ще го води само към поражение. В тази строфа Дхрува Махрджа оплаква нещастната си участ: въпреки че се обърнал към Върховния Бог, който може да даде на предания си най-висшата благословия – освобождение от кръговрата на раждането и смъртта, – благословия, която никой полубог не може да ни даде, от глупост той го помолил за нещо преходно. Когато Хираякашипу поискал от Брахм безсмъртие, Брахм отвърнал, че не може да го благослови с това, защото самият той е смъртен. Следователно единствено Върховният Бог, Божествената Личност, може да дари човека с безсмъртие, с окончателно освобождение от кръговрата на повтарящите се раждания и смърти. Хари вин на сти таранти – без благословията на Хари, на Върховната Божествена Личност, никой не е в състояние да разкъса вечната верига на раждането и смъртта в материалния свят. Затова Върховният Бог е наричан бхава-ччхит. Ваиавската философия, която е в основата на практиката на Ка съзнание, не позволява на предания да преследва материални цели. Един предан ваиава трябва да бъде анбхилит-шӯня, освободен от всякакви стремежи към плодовете на материалните дейности и към емпирични философски разсъждения. Нрада Муни, най-великият ваиава, дал на Дхрува Махрджа мантрата о намо бхагавате всудевя и му обяснил как да я повтаря. Тази мантра се нарича виу-мантра, защото с нейна помощ човек може да се издигне до Виулока. Дхрува Махрджа се укорявал, задето въпреки че получил виу-мантрата от ваиава, продължил да се стреми към постигането на материални цели. Това била една от причините за скръбта му. По милостта на Бога повтарянето на виу-мантрата оказало своето въздействие, но Дхрува не можел да си прости, че докато е отдавал предано служене, от глупост е продължил да се стреми към материални блага. С други думи, всички ние, които отдаваме предано служене в Ка съзнание, трябва да изоставим материалните си желания и стремежи, иначе един ден ще се разкайваме като Дхрува Махрджа.

« Previous Next »