ТЕКСТ 35
сврджя яччхато маухн
мно ме бхикито бата
ӣшварт кӣа-пуйена
пхалӣ-крн ивдхана
сврджям – предано служене на него; яччхата – от Бога, който бе склонен да даде; маухт – от глупост; мна – материално благоденствие; ме – от мен; бхикита – измолено; бата – уви; ӣшварт – от великия император; кӣа – изчерпани; пуйена – чиито благочестиви дейности; пхалӣ-крн – счупени оризови зърна; ива – като; адхана – бедняк.
Заради пълна глупост и от липса на благочестиви дейности аз поисках от Бога материално величие, слава и благоденствие, въпреки че Той ми предложи да му отдавам лично служене. Аз съм като бедняка, който спечелил разположението на великия император и когато императорът му предложил да изпълни всичките му желания, от глупост той поискал само шепа изпочупени оризови зърна.
В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата сврджям, „пълна независимост“. Обусловената душа не знае що е пълна независимост. Пълна независимост притежава само оня, който се намира в присъщото, в естественото си положение. Истинската независимост на живото същество, неотделима частица от Върховната Божествена Личност, е винаги да зависи от Върховния Бог, като дете, което играе на воля, но под наблюдението на родителите си. Обусловената душа е независима не когато се бори с препятствията, създавани от м, а когато се отдаде на Ка. В материалния свят всички се опитват да постигнат пълна независимост просто като преодоляват препятствията, които м издига пред тях. Това е борба за съществуване. Живото същество става истински независимо, когато възобнови служенето си за Бога. Всеки, който се издигне до планетите във Вайкуха или до Голока Вндвана, е напълно свободен в служенето, което отдава на Бога. Това е съвършена независимост. Господството над материалния свят, което ние погрешно смятаме за свобода, всъщност е пълна противоположност на истинската независимост на живото същество. Не един и двама велики политически лидери повеждат борба за независимост, но след като постигат целта си, хората се оказват още по-зависими отпреди. Живото същество не може да постигне щастие, като се бори за независимост в материалния свят. Единственият начин да бъдем щастливи, е да се отдадем в лотосовите нозе на Бога и да се посветим на служене за него, в съответствие с нашата вечна, изначална природа.
Дхрува Махрджа се укорявал, задето искал да стане по-богат и по-могъщ от прадядо си, Брахм. Молбите му към Бога били като молбата на просяка, който поискал от великия император шепа изпочупени оризови зърна. Този, който отдава на Бога любовно служене, никога не бива да моли за материални блага. Разпределянето на материалните блага се осъществява в точно съответствие със строгите закони на външната енергия. Чистите предани молят Бога само да им даде възможност да му служат. Това е истинската свобода и независимост. Ако искаме нещо друго, сме достойни само за съжаление.