ТЕКСТ 36
маитрея увча
на ваи мукундася падравиндайо
раджо-джуас тта бхавдш джан
вчханти тад-дсям те 'ртхам тмано
ядччха лабдха-мана-самддхая
маитрея увча – великият мъдрец Маитрея продължи; на – никога; ваи – несъмнено; мукундася – на Бога, който може да даде освобождение; пада-аравиндайо – на лотосовите нозе; раджа-джуа – тези, които искат да вкусят прахта; тта – скъпи Видура; бхавдш – като теб; джан – хора; вчханти – желаят; тат – на него; дсям – служене; те – без; артхам – изгода; тмана – за себе си; ядччха – от само себе си; лабдха – с постигнатото; мана-самддхая – смятайки себе си за много богати.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, хората като тебе, които са чисти предани, подслонили се при лотосовите нозе на Мукунда (Върховната Божествена Личност, която дарява освобождение), и които винаги жадуват за нектара на тези лотосови нозе, намират пълно удовлетворение в служенето на лотосовите нозе на Бога. Те винаги се чувстват доволни и затова никога не молят Бога за материални блага.
В Бхагавад-гӣт Богът казва, че е върховният наслаждаващ се, върховният собственик на всичко, което се намира в творението, и най-добрият приятел на всички живи същества. Човек, който добре е усвоил тези истини, винаги се чувства доволен. Чистият предан не се стреми към материално благополучие в никоя от формите му, за разлика от кармӣте, гнӣте и йогӣте, които постоянно полагат усилия да си осигурят щастието. Кармӣте работят ден и нощ, за да подобрят икономическото си положение, гнӣте се подлагат на сурови отречения, за да получат освобождение, а йогӣте, практикувайки йога, извършват тежки отречения, за да постигнат необикновени мистични сили. Но преданият не се интересува от нищо такова. Той не иска нито мистични сили, нито освобождение, нито материално богатство. Той остава доволен сред всички условия на живот, стига да може постоянно да служи на Бога. Нозете на Бога са сравнени с лотоси, чиито тичинки са покрити с шафранен прашец. Преданият постоянно пие нектара на тези лотосови нозе. Докато не се освободим от всички материални желания, не можем да усетим истинския вкус на този благоуханен нектар. Човек трябва да изпълнява задълженията си в преданото служене, без да се влияе от промяната на материалните обстоятелства. Равнодушието към материалното благополучие се нарича никма. Не бива да мислим обаче, че никма означава отказ от всички желания. Подобно състояние е невъзможно. Живото същество е вечно и не може да изличи желанията си. То трябва да има желания, те са признак на съществуването му. Препоръката да се освободим от всички желания означава да се откажем от желанията за удовлетворяване на собствените ни сетива. За предания този начин на мислене, ниспха, е единственото правилно отношение към света. В действителност ние вече разполагаме с материални удобства. В Ӣшопаниад е казано, че преданият трябва да се чувства доволен от условията, които Богът му е предоставил (тена тяктена бхуджӣтх). Така той ще спести време, за да се занимава с Ка съзнание.