ТЕКСТ 47
яся прасанно бхагавн
гуаир маитрй-дибхир хари
тасмаи наманти бхӯтни
нимнам па ива сваям
яся – от когото; прасанна – е удовлетворена; бхагавн – Божествената Личност; гуаи – от качествата; маитрӣ-дибхи – от приятелство и пр.; хари – Бог Хари; тасмаи – на него; наманти – отдават почит; бхӯтни – всички живи същества; нимнам – към низината; па – водата; ива – както; сваям – естествено.
Пред този, който благодарение на общуването си с Върховната Божествена Личност е развил трансцендентални качества, с готовност се покланят всички живи създания, както водата сама се стича надолу.
Във връзка с предишната строфа може да възникне въпросът, защо Суручи, която съвсем не била разположена към Дхрува, го благословила, казвайки „Дано живееш дълго!“. С други думи, дори тя пожелала на Дхрува всичко най-добро. Отговорът на този въпрос се съдържа в настоящата строфа. Тъй като Дхрува Махрджа бил благословен от Бога, никой не можел да остане равнодушен към трансценденталните му качества. Всеки му се възхищавал и го благославял, както водата сама се спуска към ниското. Преданият на Бога не изисква уважение от никого, но където и да иде, всички го почитат и славят. Шрӣнивса чря е казал, че шестимата Госвмӣ от Вндвана са почитани из цялата вселена, защото преданият, който е удовлетворил Върховната Божествена Личност, източника на всичко съществуващо, е удовлетворил и останалите и по тази причина всички го почитат.