ТЕКСТ 13
бхавя ншя ча карма карту
шокя мохя сад бхая
сукхя дукхя ча деха-йогам
авякта-диа джанатга дхатте
бхавя – за раждане; ншя – за смърт; ча – също; карма – дейност; картум – да правят; шокя – за скръб; мохя – за илюзия; сад – винаги; бхая – за страх; сукхя – за щастие; дукхя – за нещастие; ча – също; деха-йогам – връзка с материално тяло; авякта – от Върховната Божествена Личност; диам – водени; джанат – живите същества; ага – о, Прияврата; дхатте – приемат.
Скъпи Прияврата, по волята на Върховната Божествена Личност всички живи същества приемат различни тела, в които се раждат, умират, действат, скърбят, изпадат в заблуда, боят се от бъдещи опасности и изпитват щастие и нещастие.
Всяко живо същество, попаднало в материалния свят, търси наслаждение, но по силата на собствената си карма, т.е. дейности, е принудено да приеме тялото, което му е определила материалната природа по волята на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (3.27) се казва: практе криямни гуаи карми сарваша – всичко се осъществява от практи, материалната природа, под ръководството на Върховния Бог. Съвременните учени не знаят защо съществуват 8 400 000 различни форми на живот. Истината е, че Бог е отредил тези тела за живите същества според желанията им. Той им дава свободата да действат, както пожелаят, но от друга страна, като следствие от делата си, те са принудени да приемат определено тяло. Затова има такова многообразие от тела. Някои живи същества живеят кратко, а други необикновено дълго. Но всяко от тях, като се започне от Брахм и се стигне до мравката, действа под ръководството на Върховния Бог, който се намира във всяко сърце. Бхагавад-гӣт (15.15) утвърждава:
сарвася чха хди саннивио
матта смтир гнам апохана ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Но не бива да мислим, че Върховната Божествена Личност дава различни указания на живите същества. Всяко живо същество има определено желание и Върховният му дава възможност да го изпълни. Следователно най-добрият начин на действие е да се отдадем на Бога и да изпълняваме неговите желания. Този, който прави това, е освободен.