ТЕКСТ 15
ӣшбхиса хй аварундхмахе 'га
дукха сукха в гуа-карма-сагт
стхя тат тад яд аюкта нтхаш
чакуматндх ива нӣямн
ӣша-абхисам – създадени или дадени от Бога; хи – несъмнено; аварундхмахе – трябва да приемем; ага – скъпи Прияврата; дукхам – нещастие; сукхам – щастие; в – или; гуа-карма – с качества и работа; сагт – от връзката; стхя – установени в; тат тат – това състояние; ят – което тяло; аюкта – Той даде; нтха – Върховният Бог; чакумат – от човек, който има очи; андх – слепец; ива – като; нӣямн – воден.
Скъпи Прияврата, в зависимост от връзката ни с проявленията на материалната природа Върховната Божествена Личност ни дава определени тела заедно със заслуженото щастие и нещастие. Затова човек трябва да остане в положението, в което се намира, и да се остави да го води Върховната Божествена Личност така, както слепецът върви след зрящия.
Не е възможно с материални средства да се избегнат щастието и нещастието, съпътстващи тялото. Съществуват 8 400 000 телесни форми и всяка е обречена да страда или да се наслаждава в точно определена степен. Не можем да променим това, защото щастието и нещастието са предоставени от Бога, Върховната Личност, и по негово решение сме получили телата си. Щом не можем да избегнем Божията воля, би трябвало с готовност да го следваме така, както слепецът следва зрящия. При всички обстоятелства, ако останем в отреденото ни от Върховния положение и следваме неговите наставления, ще станем съвършени. Главната цел на живота е да изпълним повелята на Върховната Божествена Личност. Тази повеля представлява истинската религия и дълг на всекиго.
Затова в Бхагавад-гӣт (18.66) Бог Ка казва: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Остави всички други занимания. Отдай ми се и ме следвай“. Процесът на отдаване и следване на Върховната Божествена Личност не е предназначен за хора от определена каста или вероизповедание. Както един брхмаа може да се отдаде, така може и един катрия, вайшя или шӯдра. Всеки може да следва този процес. Тук е казано: чакуматндх ива нӣямн – човек трябва да следва Бога така, както слепецът следва зрящия. Ако следваме Върховния и изпълняваме указанията му, изложени във Ведите и в Бхагавад-гӣт, ще постигнем съвършенство. Затова Той казва:
ман-ман бхава мад-бхакто
мад-джӣ м намаскуру
мм еваияси сатя те
пратиджне прийо 'си ме
„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“ (Бхагавад-гӣт, 18.65). Това наставление е предназначено за всички – брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Ако хората от различните класи се отдадат на Върховната Личност и следват наставленията на Бога, животът им ще бъде съвършен.
Предишният стих предложи аналогията с воловете, които вървят в посоката, определена от коларя. Те са напълно зависими от него – стоят там, където ги остави, и ядат това, което им дава. Ние също, отдадени напълно на Върховната Божествена Личност, не бива да се стремим към щастие, нито да оплакваме нещастието си; трябва да сме доволни от отреденото ни положение. Нека просто следваме пътя на преданото служене без неудовлетворение от щастието или нещастието, които Бог ни е дал. Обикновено хората в материалните гуи на страстта и невежеството не разбират замисъла на Върховния, създал 8 400 000 форми на живот. Но човешката форма предоставя на живото същество уникалната възможност да разбере този замисъл, да служи предано и да се издигне до висше съвършенство, следвайки наставленията на Бога. Целият свят действа под влияние на материалните проявления, особено на невежеството и страстта, но ако хората слушат и възпяват величието на Върховния Бог, животът им ще се осмисли и те ще постигнат крайната цел. В Бхан-нрадӣя Пура е казано:
харер нма харер нма
харер нмаива кевалам
калау нстй ева нстй ева
нстй ева гатир анятх
„В епохата на Кали няма друг път, няма друг път, няма друг път към духовно съвършенство освен святото име, святото име, святото име на Бога“. Всеки трябва да получи възможност да слуша святите имена на Върховната Божествена Личност, постепенно да разбере истинското си положение и да се издигне на трансцендентално равнище, отвъд гуата на доброто. По този начин ще изчезнат и всички препятствия по пътя му. В заключение можем да кажем: нека да сме удовлетворени от положението, в което ни е поставил Върховният Бог, и да се опитаме да му служим. Тогава животът ни ще бъде пълноценен.