No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

тасминн у ха в упашама-шӣл парамарая сакала-джӣва-никвсася бхагавато всудевася бхӣтн шараа-бхӯтася шрӣмач-чараравиндвирата-смаравигалита-парама-бхакти-йогну-бхвена парибхвитнтар-хдадхигате бхагавати сарве бхӯтнм тма-бхӯте пратяг-тманй евтманас тдтмям авишееа самӣю.

тасмин – в парамахаса-шрама; у – несъмнено; ха – прославен; в – наистина; упашама-шӣл – на равнището на отречението; парама-ая – великите мъдреци; сакала – всички; джӣва – на живите същества; никя – съвкупност; всася – жилище; бхагавата – на Върховната Божествена Личност; всудевася – Бог Всудева; бхӣтнм – на изплашените от материалното съществуване; шараа-бхӯтася – този, който е единственият подслон; шрӣмат – на Върховната Божествена Личност; чараа-аравинда – лотосовите нозе; авирата – постоянно; смараа – помнещи; авигалита – напълно пречистен; парама – върховен; бхакти йога – на мистичното предано служене; анубхвена – с могъществото; парибхвита – пречистени; анта – вътре; хдая – сърцето; адхигате – виждаха; бхагавати – Върховната Божествена Личност; сарвем – на всички; бхӯтнм – живи същества; тма-бхӯте – която се намира в тялото; пратяк – непосредствено; тмани – с Върховната Свръхдуша; ева – несъмнено; тмана – на аза; тдтмям – качествено равенство; авишееа – без различия; самӣю – осъзнаха.

От раждането си тримата водеха живот в отречение и напълно владееха сетивата си; така станаха велики светци. Съзнанието им бе съсредоточено върху лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, вместилището на живите същества, наричан Всудева. Бог Всудева е единственият подслон за онези, които се страхуват от материалното съществуване. Като постоянно мислеха за лотосовите му нозе, тримата сина на Махрджа Прияврата достигнаха висоти в чистото предано служене. Благодарение на служенето си, те видяха непосредствено Върховния Бог, намиращ се в сърцето на всекиго като Свръхдуша, и осъзнаха качественото си единство с него.

Равнището парамахаса е най-висшата позиция в отречението. Животът в отречение, саннса, има четири степени: куӣчака, бахӯдака, париврджакчря и парамахаса. Според ведическата традиция, когато приеме отшелническо отречение, човек заживява в колиба извън селото си, а семейството му осигурява храна и всичко необходимо. Тази степен се нарича куӣчака. Като напредне още, саннсӣ вече не приема нищо от дома си и сам събира храна от различни места. Обичаят се нарича мдхукарӣ – „занаятът на пчелите“. Както пчелите събират нектар от разни цветя по малко от всеки цвят, така един саннсӣ трябва да проси от врата на врата, но без да приема много храна наведнъж от една къща, а по малко от всяка. Тази степен се нарича бахӯдака. Щом отшелникът придобие още повече опит, започва да пътува по света, за да проповядва величието на Бог Всудева. Тогава става известен като париврджакчря. Със завършване на проповедническата си дейност, той се установява на едно място, посветен изцяло на духовното си развитие; това е степента парамахаса. Истинският парамахаса напълно владее сетивата си и служи на Бога с чиста преданост. И тримата сина на Прияврата – Кави, Махвӣра и Савана – се намирали на равнището парамахаса още от самото начало. Ето защо в стиха за тях се казва: упашама-шӣл. Упашама значи „напълно покорили“. Покорили сетивата си, те били смятани за велики мъдреци и светци.

Щом обуздали сетивата, тримата братя съсредоточили съзнанието си върху лотосовите нозе на Всудева, Бог Ка. Както се казва в Бхагавад-гӣт (7.19): всудева сарвам ити. Лотосовите нозе на Всудева са всичко. Бог Всудева е вместилището на всички живи същества. Когато настъпи унищожението на космическото проявление, живите същества влизат във върховното тяло на Бога, Гарбходака-шйӣ Виу, който се слива с тялото на Мах-Виу. Двамата виу-таттва са всудева-таттва и затова мъдреците Кави, Махвӣра и Савана постоянно мислели за лотосовите нозе на Бог Всудева, Ка. По този начин разбрали, че Свръхдушата в сърцето е Бог, Върховната Личност, и осъзнали единството си с него. Техният пример показва, че просто с чисто предано служене човек може напълно да осъзнае себе си. Парама-бхакти йога, спомената в този стих, означава, че по силата на чистото предано служене живото същество няма друг интерес извън Бога, както е описано в Бхагавад-гӣт (всудева сарвам ити). Благодарение на парама-бхакти йога – висшето равнище на любовно служене, човек лесно се освобождава от телесното разбиране за живота и вижда Върховната Божествена Личност лице в лице. Брахм сахит утвърждава:

премджана-ччхурита-бхакти-вилочанена
санта садаива хдайеу вилокаянти
я шмасундарам ачинтя-гуа-сварӯпа
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми

Извисеният предан смятан за сат, светец, постоянно вижда в сърцето си самата Върховна Божествена Личност. Ка, Шмасундара, се проявява в сърцето в пълното си разширение и така преданият може да го съзерцава постоянно.

« Previous Next »