ТЕКСТ 38
пара-деват-прасддхигаттма-пратявамаршеннуправттебхя путребхя им ятх-дя вибхаджя бхукта-бхог ча махиӣ мтакам ива саха мах-вибхӯтим апахя свая нихита-нирведо хди гхӣта-хари-вихрнубхво бхагавато нрадася падавӣ пунар евнусасра.
пара-деват – на Върховната Божествена Личност; прасда – по милостта; адхигата – постигна; тма-пратявамаршена – благодарение на себепознанието; ануправттебхя – които неотклонно следваха примера му; путребхя – на синовете си; имм – тази земя; ятх-дям – точно според наследството; вибхаджя – разделяне; бхукта-бхогм – на която се наслаждаваше толкова много; ча – също; махиӣм – царицата; мтакам ива – като мъртво тяло; саха – с; мах-вибхӯтим – голямо богатство; апахя – изоставяйки; сваям – себе си; нихита – съвършено приел; нирведа – отречението; хди – в сърцето си; гхӣта – прие; хари – на Върховната Божествена Личност; вихра – забавления; анубхва – с такова отношение; бхагавата – на великия светец; нрадася – святия Нрада; падавӣм – позиция; пуна – отново; ева – несъмнено; анусасра – започна да следва.
По милостта на Върховната Божествена Личност Махрджа Прияврата сякаш се събуди от сън. Раздели земните си богатства между своите покорни синове. Изостави всичко – голямото царство, богатствата и съпругата си, с която бе изпитал толкова много сетивни наслади, – и така сложи край на всяка привързаност. Пречистеното му сърце се превърна в място за забавленията на Върховната Божествена Личност. Така той успя да се завърне на пътя на Ка съзнание, на духовния живот, и да възобнови позицията си, постигната с благословията на великия светец Нрада.
Шрӣ Чайтаня Махпрабху пише в Шикака: чето-дарпаа-мрджана бхава-мах-двгни-нирвпаам – когато сърцето се пречисти, бушуващият огън на материалното съществуване веднага изгасва. Сърцата ни са създадени за забавленията на Върховната Божествена Личност. Това означава да сме в пълно Ка съзнание с мисълта за Ка така, както Той самият ни съветва (ман-ман бхава мад-бхакто мад-джӣ м намаскуру). Това би трябвало да е единственото ни занимание. Без да е пречистил сърцето си, човек не може да мисли за трансценденталните забавления на Бога, но ако отвори сърцето си за Върховната Божествена Личност, лесно ще се освободи от материалните привързаности. Философите мвдӣ, йогӣте и гнӣте се опитват да се отрекат от материалния свят, като просто казват: брахма сатя джаган митх – „Този свят е илюзорен. От него няма смисъл. Нека се устремим към Брахман“. Подобно теоретично знание няма да ни помогне. Ако вярваме, че Брахман е истината, трябва да поставим в сърцата си лотосовите нозе на Шрӣ Ка, както направил Махрджа Амбарӣа (са ваи мана ка-падравиндайо). Тогава ще станем достатъчно силни, за да се освободим от материалния плен.
Махрджа Прияврата бил способен да изостави своето великолепно царство и да прекъсне отношенията с красивата си съпруга, сякаш тя била мъртво тяло. Колкото и да е красива и привлекателна една жена, никой не се интересува повече от нея, след като тялото ѝ умре. Ние ласкаем хубавата жена заради тялото ѝ, но щом душата напусне същото това тяло, то престава да буди възторг и у най-похотливия мъж. По милостта на Бога Махрджа Прияврата бил толкова силен, че успял да се раздели с красивата си съпруга, все едно била мъртва. Шрӣ Чайтаня Махпрабху е казал:
на дхана на джана на сундарӣ
кавит в джагадӣша кмайе
мама джанмани джанманӣшваре
бхаватд бхактир ахаитукӣ твайи
„О, всемогъщи Господи, не искам нито богатства, нито красиви жени, нито последователи. Искам само да ти служа безкористно и предано живот след живот“. За напредъка в духовния живот привързаността към материално богатство и красива съпруга са две големи препятствия. Всеки, който иска да се издигне над материалното невежество, трябва с милостта на Ка да се освободи от привързаността към жени и пари. След като преодолял тези привързаности, Махрджа Прияврата могъл отново спокойно да следва наставленията на великия мъдрец Нрада.