ТЕКСТ 7
атха ха бхагавн ди-дева етася гуа-висаргася парибханудхна-вявасита-сакала-джагад-абхипря тма-йонир акхила-нигама-ниджа-гаа-паривеита сва-бхаванд авататра.
атха – така; ха – наистина; бхагавн – най-могъщият; ди-дева – първият полубог; етася – на вселената; гуа-висаргася – сътворението на трите гуи на природата; парибхаа – благото; анудхна – постоянно мислещ за; вявасита – позната; сакала – цялата; джагат – на вселената; абхипря – крайната цел; тма – Върховният Аз; йони – източник на раждане; акхила – всички; нигама – от Ведите; ниджа-гаа – от личната свита; паривеита – придружен; сва-бхавант – от личната си обител; авататра – слезе.
Шрӣ Шукадева Госвмӣ продължи: Брахм е първото сътворено същество, най-могъщият полубог във вселената и отговаря за хода на вселенските дела. Роден от самия Върховен Бог, той е посветил и посвещава дейностите си на благото на цялата вселена, защото знае с каква цел е създадено творението. Всемогъщият Брахм, съпроводен от свитата си и олицетворените Веди, напусна своята обител във висшата планетарна система и се отправи към мястото, където медитираше принц Прияврата.
Бог Виу, Върховният Аз (тм), е източник на всичко, както се обяснява във Веднта сӯтра: джанмдй ася ята. Брахм е роден от самия Бог Виу и затова се нарича тма-йони. Той е наричан още и бхагавн, въпреки че обикновено бхагавн се отнася до Върховната Божествена Личност (Виу или Бог Ка). Понякога велики личности като Брахм, Нрада или Шива също са наричани бхагавн, понеже изпълняват мисията на Върховната Божествена Личност. Брахм е наречен бхагавн, като вторичен създател на вселената. Той постоянно се грижи да подобри положението на обусловените души, дошли в материалния свят, за да се наслаждават на материални дейности. Затова Брахм разпространява из вселената ведическото знание за ръководство на всички.
Ведическото знание е разделено на две части: правтти-мрга и нивтти-мрга. Нивтти-мрга е пътят на отречение от сетивното наслаждение, а правтти-мрга дава на живото същество възможност да се наслаждава, но по определени правила, така че да се завърне у дома, при Бога. Управлението на вселената е голяма отговорност, затова Брахм заставя различни Ману в различните епохи да поемат този пост. На всеки Ману са подчинени много царе, които също изпълняват волята на Брахм. От предишните текстове стана ясно, че цар Уттнапда, бащата на Дхрува Махрджа, управлявал вселената, защото по-големият му брат Прияврата се посветил на аскетизъм още от ранно детство. Така до поколението на Прачетасите, всички вселенски царе били потомци на Уттнапда. След Прачетасите нямало други достойни царе и Свямбхува Ману отишъл до планината Гандхамдана, за да доведе най-големия си син Прияврата, който медитирал там. Свямбхува Ману го помолил да поеме властта над вселената и когато Прияврата отказал, Брахм слязъл от висшата планетарна система Сатялока, за да го склони да изпълни молбата. Брахм не дошъл сам, с него били Марӣчи, трея, Васиха и други велики мъдреци. За да убеди Прияврата в необходимостта да се подчини на ведическите повели и да приеме поста на световен владетел, Брахм довел със себе си и олицетворените Веди, негови постоянни спътници.
В този стих е важна думата сва-бхавант, която посочва, че Брахм слязъл от личната си обител. Царят на полубоговете, Индра, също има своя обител, както и Чандра, владетелят на Луната, и Сӯря, божеството на Слънцето. Полубоговете са милиони и обитават многобройните звезди и планети. Бхагавад-гӣт потвърждава това: нти дева-врат девн – „Тези, които почитат полубоговете, ще отидат на различните им планети“. Обителта на Брахм, най-висшата планетарна система, се нарича Сатялока или Брахмалока. Обикновено под Брахмалока се разбира духовният свят. Домът на Брахм е Сатялока, но понеже той пребивава там, понякога тя се нарича и Брахмалока.