ТЕКСТ 6
ярхи вва ха рджан са рджа-путра прияврата парама-бхгавато нрадася чараопасеваджасвагата-парамртха-сататтво брахма-сатреа дӣкиямо 'вани-тала-парипланмнта-правара-гуа-гааикнта-бхджаната сва-питропмантрито бхагавати всудева еввявадхна-самдхи-йогена самвешита-сакала-крака-кри-калпо наивбхянандад ядяпи тад апратмнтавя тад-адхикараа тмано 'нясмд асато 'пи парбхавам анвӣкама.
ярхи – защото; вва ха – наистина; рджан – о, царю; са – той; рджа-путра – принцът; прияврата – Прияврата; парама – върховен; бхгавата – предан; нрадася – на Нрада; чараа – лотосовите нозе; упасева – служейки; аджас – бързо; авагата – осъзна; парама-артха – трансцендентални теми; са-таттва – с всички познания; брахма-сатреа – продължителни беседи върху Върховния; дӣкияма – желаейки напълно да се посвети; авани-тала – земната повърхност; парипланя – да управлява; мнта – казано в свещените писания; правара – най-висши; гуа – качества; гаа – съвкупност; екнта – без отклонение; бхджаната – понеже притежаваше; сва-питр – от баща си; упмантрита – попитан; бхагавати – във Върховната Божествена Личност; всудеве – всепроникващият Бог; ева – несъмнено; авявадхна – непрекъснато; самдхи-йогена – съсредоточен в йога; самвешита – напълно отдаден; сакала – всички; крака – сетива; кри-калпа – чиито дейности; на – не; ева – така; абхянандат – приветства; ядяпи – въпреки; тат – това; апратмнтавям – не може да бъде отхвърлена на никакво основание; тат-адхикарае – заемайки тази длъжност; тмана – на себе си; анясмт – с други дейности; асата – материални; апи – несъмнено; парбхавам – поквара; анвӣкама – предвиждайки.
Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, принц Прияврата бе велик предан, защото се стремеше към лотосовите нозе на Нрада, духовния си учител; така постигна висше съвършенство в трансценденталното знание. Със задълбочените си познания той постоянно обсъждаше духовни теми и не се разсейваше с нищо друго. Тогава баща му го помоли да поеме управлението на света. Той се опита да убеди Прияврата, че според свещените писания това е негов дълг. Но принцът следваше бхакти йога, винаги помнеше Върховната Божествена Личност и така използваше сетивата си в служене на Бога. Затова не се зарадва на повелята на своя баща, макар че не можеше да я отхвърли. И добросъвестно го попита дали няма да се отклони от преданото служене, като приеме поста на световен владетел.
Шрӣла Нароттама дса хкура казва: чхи ваиава-сев нистра пйечхе кеб – „Никой никога няма да постигне окончателно освобождение от материалното робство, ако не служи в лотосовите нозе на чист ваиава или духовен учител“. Принц Прияврата неотклонно служел в лотосовите нозе на Нрада и затова успял да проникне в трансценденталното знание (са-таттва). Думата са-таттва значи, че Прияврата знаел всичко за душата, за Върховната Божествена Личност и за взаимоотношенията между тях. Освен това той познавал материалния свят и връзката на душата и Върховния в този свят. Затова принцът решил да се посвети единствено на служене на Бога.
Когато Свямбхува Ману, бащата на Прияврата, го помолил да поеме управлението на света, принцът не се зарадвал на предложението му. Това е характерно за освободения велик предан. Дори да е потънал в светски занимания, той не намира удоволствие в тях, а остава съсредоточен в служенето на Бога. И светските дела не му въздействат. Например без да е прекомерно привързан към децата си, той се грижи за тях и ги възпитава като предани. Говори на съпругата си с нежни думи, но не е привлечен от нея. Със своето служене преданият придобива добродетелите на Върховния Бог. Бог Ка имал шестнайсет хиляди съпруги, всички те необикновено красиви. Той бил нежен и любящ съпруг, но не бил увлечен по никоя от тях. Така и преданият може да се ожени и да бъде много мил с жена си и децата си, но да не е привързан към семейния живот.
В този стих се казва, че като служел в лотосовите нозе на духовния си учител, принц Прияврата много бързо постигнал съвършенството на Ка съзнание. Това е единственият начин за напредък в духовния живот. Както твърдят Ведите:
яся деве пар бхактир
ятх деве татх гурау
тасяите катхит хй артх
пракшанте махтмана
„На този, който има непоколебима вяра във Върховния Бог и в духовния си учител, се разкрива същината на цялото ведическо знание“ (Шветшватара Упаниад, 6.23). Преданият постоянно мисли за Бога. Когато повтаря мантрата Харе Ка, думите Ка и Харе веднага му напомнят за деянията на Бога. Той е посветил целия си живот в служене на Бога и не може да го забрави нито за миг. Обикновеният човек непрекъснато мисли за материални дейности, а мислите на предания са насочени към духовни дейности. Това се нарича брахма-сатра, постоянна медитация върху Върховния Бог. Принц Прияврата изучил до съвършенство тази медитация от Шрӣ Нрада.