ТЕКСТ 2
яд хи двиджа-варасйеу-мтрвалокнугатер на самхит пуруа-гатис тад виама-гат сва-шибик рахӯгаа упадхря пурун адхивахата ха хе вохра сдхв атикрамата ким ити виамам ухяте нам ити.
яд – когато; хи – именно; двиджа-варася – на Джаа Бхарата; иу-мтра – на разстояние една стрела (един метър) напред; авалока-анугате – движещ се след оглеждане; на самхит – некоординирани; пуруа-гати – движенията на носачите; тад – в това време; виама-гатм – ставащ неравномерен; сва-шибикм – собственият му паланкин; рахӯгаа – цар Рахӯгаа; упадхря – разбирайки; пурун – на хората; адхивахата – които носеха паланкина; ха – каза; хе – О!; вохра – носачи на паланкина; сдху атикрамата – моля ви вървете с равни крачки, за да няма друсане; ким ити – защо; виамам – неравно; ухяте – е носен; нам – паланкинът; ити – така.
В стремежа си да не извърши насилие Джаа Бхарата носеше паланкина много лошо. Преди всяка крачка той оглеждаше земята на метър пред себе си, за да не настъпи някоя мравка. По този начин не успяваше да върви в крак с останалите носачи и клатеше паланкина. Цар Рахӯгаа подвикна на носачите: „Защо клатите паланкина? Носете го внимателно!“.
Джаа Бхарата бил принуден да носи паланкина, но не изоставил състраданието си към бедните мравки, лазещи по пътя. Преданият на Бога не забравя своето предано служене и другите благоприятни дейности дори когато е в изключително тежко положение. Джаа Бхарата бил знатен и духовно просветен брхмаа, но го накарали да носи паланкин. Той покорно се съгласил, без да забравя задължението си да щади дори мравките. Ваиавите никога не са злонамерени и не прибягват до излишно насилие. По пътя лазели много мравки, затова Джаа Бхарата внимателно оглеждал земята на метър пред себе си. Когато мравките отминели, чак тогава той правел следващата си крачка. Ваиавите са добросърдечни към всички живи създания. В своята скхя йога Бог Капила обяснява: сухда сарва-дехинм. Живите същества приемат многообразни телесни форми. Тези, които не са ваиави, оценяват само хората като достойни за състраданието им, но Ка заявява, че е върховният баща на всички форми на живот. Ето защо ваиавите внимават да не убиват преждевременно или ненужно нито едно създание. Всички живи същества трябва да прекарат известно време затворени в определен вид материално тяло. Този срок трябва да изтече, преди те да еволюират до друго тяло. Убиването на животно или на каквото и да е живо същество прекъсва възможността му да изтърпи телесното си наказание. Следователно човек не бива да убива телата на други живи същества за свое сетивно наслаждение, защото това е греховна дейност.