No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

стхлй-агни-тпт паясо 'бхитпас
тат-тпатас таула-гарбха-рандхи
дехендрисвшая-санникарт
тат-састи пуруаснуродхт

стхли – в съда; агни-тпт – заради топлината на огъня; паяса – млякото в съда; абхитпа – става горещо; тат-тпата – заради горещото мляко; таула-гарбха-рандхи – средата на оризовите зърна в млякото омеква; деха-индрия-асвшая – сетивата на тялото; санникарт – заради връзките с; тат-састи – чувството на умора и други страдания; пуруася – на душата; ануродхт – заради отстъпки, които се дължат на силна привързаност към тялото, сетивата и ума.

Цар Рахӯгаа продължи: О, уважаеми, ти каза, че дебелина и слабост са обозначения само на тялото, а не на душата. Това не е вярно, защото болката и удоволствието също са обозначения, но са присъщи на душата. Когато сложиш съд с мляко и ориз на огъня, сгорещеното мляко предава топлината си на ориза. По същия начин болките и насладите на тялото се отразяват на сетивата, ума и душата. Душата не може да е напълно откъсната от тази обусловеност.

Аргументът на Махрджа Рахӯгаа е правилен от практическа гледна точка, но е плод на привързаността към телесната представа. Ето следния пример: човекът, който седи в колата си, определено се различава от нея, но ако колата се повреди, той страда, защото е привързан към своята собственост. В действителност повредата на колата няма нищо общо със собственика ѝ, но понеже се отъждествява със състоянието на колата, той се радва или страда заради нея. Това обусловено състояние ще се промени, щом изчезне привързаността към колата. Тогава собственикът няма да изпитва радост или мъка, ако нещо стане с колата му. По същия начин душата няма нищо общо с тялото и сетивата, но поради невежество тя се отъждествява с тялото и изпитва удоволствие и болка, когато то се наслаждава или страда.

« Previous Next »