ТЕКСТ 23
шстбхигопт нпати праджн
я кикаро ваи на пинаи пиам
сва-дхармам рдханам ачютася
яд ӣхамно виджахтй агхаугхам
шст – управникът; абхигопт – доброжелател на поданиците, както бащата е доброжелател на децата си; н-пати – царят; праджнм – на поданиците; я – този, който; кикара – който изпълнява заповеди; ваи – наистина; на – не; пинаи пиам – мели смляното; сва-дхармам – своя предписан дълг; рдханам – почитайки; ачютася – на Върховната Божествена Личност; ят – които; ӣхамна – изпълняващ; виджахти – се освобождават от; агха-огхам – всички видове грехове и лоши дела.
Уважаеми, ти каза, че отношенията между царя и поданика или между господаря и слугата не са вечни, но дори да са временни, когато някой стане цар, той е длъжен да управлява своите поданици и да наказва нарушителите на закона. Наказанието на престъпниците предупреждава поданиците да спазват законите на държавата. Ти каза още, че да се наказва глухоням човек, е все едно да се дъвче сдъвканото или да се мели смляно зърно, тоест безполезно е. Но този, който изпълнява предписания си дълг според повелята на Върховния Бог намалява греховете си. Следователно дори задълженията да се изпълняват по принуда, това е добре, защото така се унищожават всички грехове.
Безспорно този аргумент на Махрджа Рахӯгаа има голяма тежест. В Бхакти-расмта синдху (1.2.4) Шрӣла Рӯпа Госвмӣ пише: тасмт кенпй упйена мана ке нивешайет – трябва да действаме в Ка съзнание под една или друга форма. По природа живото същество е вечен слуга на Ка, но тласкано от забравата, то действа като вечен слуга на м. Човек не може да бъде щастлив, докато служи на м. Целта на Движението за Ка съзнание е да привлече хората към служене на Бог Ка. Това ще ги освободи от материално замърсяване и греховна дейност. Бхагавад-гӣт (4.10) го потвърждава: вӣта-рга-бхая-кродх. С отдръпването си от материалните дейности ще се освободим от страха и гнева. С аскетизъм и отречения се пречистваме и ставаме достойни да се завърнем у дома, при Бога. Дълг на царя е да управлява така, че поданиците му да постигнат Ка съзнание. Всички ще имат полза от такова управление. За съжаление в наши дни царят или президентът въвлича хората в дейности за сетивно наслаждение, които несъмнено не са благотворни за никого. Цар Рахӯгаа се опитал да накара Джаа Бхарата да носи паланкина за свое сетивно наслаждение. Но ако носенето на паланкин влиза в служенето на Бога, то е изключително благотворно. Ако в съвременната безбожна цивилизация президентът по някакъв начин предоставя възможност на хората да извършват предано служене или да пробудят у себе си Ка съзнание, той прави най-доброто за тях.