ТЕКСТ 4
на вая нара-дева праматт бхаван-ниямнупатх сдхв ева вахма аям адхунаива ниюкто 'пи на друта враджати ннена саха вохум у ха вая прама ити.
на – не; ваям – ние; нара-дева – о, господарю на хората (царят е представител на дева, Върховната Божествена Личност); праматт – небрежни към задълженията си; бхават-нияма-анупатх – които винаги се подчиняват на заповедите ти; сдху – правилно; ева – именно; вахма – носим; аям – този човек; адхун – съвсем наскоро; ева – наистина; ниюкта – който работи с нас; апи – въпреки; на – не; друтам – много бързо; враджати – работи; на – не; анена – него; саха – със; вохум – да носим; у ха – о!; ваям – ние; прама – можем; ити – така.
О, господарю наш, недей да мислиш, че си вършим работата безотговорно. Старателно носим паланкина така, както ти желаеш, но човекът, който отскоро се присъедини към нас, не е достатъчно бърз. Затова не можем да носим паланкина заедно с него.
Носачите били шӯдри, а Джаа Бхарата бил не само благороден брхмаа, но и велик предан. Шӯдрите не изпитват съчувствие към другите живи същества, но един брхмаа-ваиава не постъпва като тях. Когато шӯдра и брхмаа работят заедно, работата им никога няма да спори. Шӯдрите, които носели паланкина, изобщо не се интересували от мравките по земята, но Джаа Бхарата не можел да действа като шӯдра и затова възникнал конфликт.