ТЕКСТ 5
ссаргико доа ева нӯнам екаспи сарве ссаргик бхавитум архатӣти нишчитя нишамя кпаа-вачо рдж рахӯгаа упсита-вддхо 'пи нисаргеа балт кта ӣад-уттхита-манюр ависпаа-брахма-теджаса джта-ведасам ива раджасвта-матир ха.
ссаргика – заради близко общуване; доа – грешка; ева – наистина; нӯнам – несъмнено; екася – на един; апи – въпреки; сарвем – на всички останали; ссаргикм – хората, свързани с него; бхавитум – да стане; архати – може; ити – така; нишчитя – разбирайки; нишамя – като чу; кпаа-вача – думите на бедните слуги, които много се бояха от наказание; рдж – царят; рахӯгаа – Рахӯгаа; упсита-вддха – служил на много мъдреци и слушал наставленията им; апи – въпреки; нисаргеа – заради природата му на катрия; балт – насила; кта – направено; ӣат – леко; уттхита – пробуден; маню – чийто гняв; ависпаа – което не се виждаше ясно; брахма-теджасам – неговото (на Джаа Бхарата) духовно сияние; джта-ведасам – огън, покрит с пепел във ведическите церемонии; ива – като; раджас вта – покрит от гуата на страстта; мати – чийто ум; ха – каза.
Цар Рахӯгаа добре разбра оправданията на носачите, които се бояха от наказание. Разбра също, че заради грешката на един човек те не можеха да носят паланкина, както трябва. След като ги изслуша, той леко се разгневи, макар че имаше много опит и бе изучил политическата наука. Гневът му се дължеше на неговата властна царска натура. Умът му бе завладян от гуата на страстта и затова той каза следното на Джаа Бхарата, чието духовно сияние едва се виждаше като тлеещ огън, покрит с пепел.
Стихът обяснява разликата между раджо-гуа и саттва-гуа. Царят бил много почтен, добре познавал политическите науки и държавното управление, но въпреки това бил в гуата на страстта и се разгневил по незначителен повод. Понесъл всякакви издевателства в ролята си на глухоням скитник, Джаа Бхарата не казал нито дума по силата на духовната си извисеност. Неговото брахма-теджа, духовно сияние Брахман, не можело лесно да се забележи.