ТЕКСТ 6
ахо каа бхртар вяктам уру-паришрнто дӣргхам адхвнам ека ева ӯхивн сучира нти-пӣв на сахананго джарас чопадруто бхавн сакхе но евпара ете сагхаина ити баху-випралабдхо 'пй авидя рачита-дравя-гуа-кармшая-сва-чарама-калеваре 'вастуни састхна-вишее 'ха маметй анадхропита-митх-пратяйо брахма-бхӯтас тӯӣ шибик пӯрвавад увха.
ахо – уви; каам – колко неприятно; бхрта – скъпи братко; вяктам – ясно; уру – много; паришрнта – изтощен; дӣргхам – дълъг; адхвнам – път; ека – сам; ева – несъмнено; ӯхивн – ти носи; су-чирам – дълго време; на – не; ати-пӣв – много силен и здрав; на – нито; саханана-ага – с мускулесто и издръжливо тяло; джарас – от старост; ча – също; упадрута – измъчван; бхавн – ти; сакхе – приятелю мой; но ева – в никакъв случай; апаре – другите; ете – всички тези; сагхаина – колеги; ити – така; баху – много; випралабдха – уязвен; апи – въпреки; авидя – от незнание; рачита – създадено; дравя-гуа-карма-шая – в съчетание от материалните елементи, материалните качества и последиците от минали дейности и желания; сва-чарама-калеваре – в тялото, управлявано от фините елементи (ум, интелигентност и его); авастуни – в такива веществени неща; састхна-вишее – с определено умонастроение; ахам мама – аз и мое; ити – по този начин; анадхропита – без намеса; митх – лъжливо; пратяя – схващане; брахма-бхӯта – който е постигнал себепознание, равнището Брахман; тӯӣм – мълчалив; шибикм – паланкина; пӯрва-ват – както преди; увха – носеше.
Цар Рахӯгаа каза на Джаа Бхарата: Скъпи братко, виж каква беда те сполетя. Изглеждаш много уморен, защото носиш паланкина самичък, без ничия помощ, дълго време и на голямо разстояние. Освен това старостта те мъчи. Приятелю мой, виждам, че не си много здрав и силен. Не те ли слушат останалите носачи?
Така царят смъмри Джаа Бхарата със саркастичните си слова, но той не гледаше на случващото се от позицията на тялото. Беше постигнал духовната си същност и знаеше, че не е материално тяло; че не беше дебел, слаб или мършав и че нямаше нищо общо с материалната обвивка, изградена от пет груби и три фини елемента. Нямаше нищо общо с материалното тяло и неговите две ръце и два крака. С други думи, напълно бе осъзнал духовната си същност (аха брахмсми). Саркастичните забележки на царя не го засягаха. Без да каже нито дума, той продължи да носи паланкина както преди.
Джаа Бхарата бил освободена личност. Той не се възпротивил дори когато престъпниците се опитали да убият тялото му; той знаел, че не е това тяло. И дори да го бяха убили, пак нямаше да му навредят по никакъв начин, защото бил твърдо убеден в максимата на Бхагавад-гӣт (2.20): на ханяте ханямне шарӣре. Той знаел, че не може да бъде убит дори ако убият тялото му. Макар че не направил опит да се защити, Върховният Бог в лицето на своята посредничка не могъл да се примири с чудовищната постъпка на разбойниците; Джаа Бхарата бил спасен по милостта на Ка, а всички разбойници били избити.
И когато носел паланкина, той пак помнел, че не е материалното тяло. Със своето здраво, мускулесто и силно тяло той лесно можел да носи паланкина, но бил освободен от телесната представа и затова саркастичните думи на царя изобщо не го засегнали. Тялото се създава според личната карма, а материалната природа осигурява необходимите елементи за изграждането на определен вид тяло. Душата, покрита от тялото, няма нищо общо с неговата структура: поради това всяко добро или зло, случващо се на тялото, не засягат душата. Във Ведите е казано: асаго хй ая пуруа – душата е отвъд материалните обстоятелства.