ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Джаа Бхарата наставлява цар Рахӯгаа
В тази глава брхмаът Джаа Бхарата дава подробни наставления на Махрджа Рахӯгаа. Той му казва: „Ти нямаш голям опит, но се представяш за учена личност, защото много се гордееш със знанието си. Всъщност постигналият трансцендентално равнище не обръща внимание на обществените норми, които са за сметка на духовното развитие. Обществените норми принадлежат към категорията карма-ка, дейности за материални блага. Никой не може да напредва духовно с подобни дейности. Обусловената душа е неизменно подчинена на материалните гуи и се интересува единствено от собствената си изгода и от благоприятни и неблагоприятни материални неща. Казано другояче, умът, водачът на сетивата, е погълнат от материални дейности живот след живот. Така той постоянно получава различни тела и страда в материалните условия. Основата, на която се крепят обществените норми, са измислиците на ума. Ако умът на човека е съсредоточен върху измислени дейности, той неизменно остава обусловен в материалния свят. Умът има единайсет, а според някои учени, дванайсет функции с десетки хиляди разновидности. Личността, лишена от Ка съзнание, е жертва на тези умствени построения и слуга на материалната енергия. Живото същество, освободено от измислиците на ума, постига чисто духовно равнище, над всяко материално замърсяване. Има два вида живи същества: джӣвтм и парамтм, индивидуалната душа и Върховната Душа. В своето най-висше проявление Върховната Душа е Бог Всудева, Ка. Той се намира във всяко сърце и направлява разнообразните дейности на живото същество. Той е върховното убежище на всички създания. Човек може да разбере Бога, Върховната Душа, и своята позиция по отношение на него, когато напълно се откъсне от ненужното общуване със светски хора. Само тогава ще може да прекоси океана на невежеството. Причината за обусловения живот е привързаността към външната енергия. Без преодоляване на умствените измислици няма свобода от материалните терзания. Тези измислици са без всякаква стойност, но последствията от тях са страшни. Никой не бива да пренебрегва контрола над ума. Ако това стане, умът взима връх и живото същество забравя истинската си позиция. Щом забрави, че е вечен слуга на Ка и служенето на Ка е единственото му задължение, материалната природа го обрича да служи на сетивните обекти. Човек трябва да унищожи измислиците на ума с меча на служенето на Бога, Върховната Божествена Личност, и неговия предан (гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа)“.
ТЕКСТ 1: Брхмаът Джаа Бхарата каза: Скъпи царю, макар да нямаш достатъчно знание и опит, ти се опитваш да говориш като голям учен. От думите ти личи, че не си много мъдър. Образованият човек не говори като теб за отношенията между господар и слуга или за материалните страдания и наслади. Тези неща са повърхностни. Издигнатият и мъдър човек, познаващ Абсолютната Истина, не говори така.
ТЕКСТ 2: Скъпи царю, разговорите за отношенията между господаря и слугата, царя и поданика и пр. са само разговори за материални дейности. Хората, които се занимават с материалните дейности, изложени във Ведите, посвещават цялото си внимание на материални жертвоприношения и вярват единствено в материални завоевания. Естествено такива хора никога не стигат до духовно просветление.
ТЕКСТ 3: Не е трудно да се разбере, че сънят е илюзорен и несъществен; по същия начин човек постепенно открива, че материалното щастие в този живот или в следващия, на тази или на някоя по-висша планета, няма стойност. Разбрал това, той не може да получи задоволително знание за истината от Ведите, макар те да са прекрасен източник на мъдрост.
ТЕКСТ 4: Докато умът на живото същество е замърсен от трите гуи на материалната природа (добро, страст и невежество), той е като буен и непокорен слон. И постоянно се опитва да разшири своите владения от благочестиви и греховни дейности, като използва сетивата. Заради него живото същество остава в материалния свят да изпитва удоволствия и страдания, причинени от материална дейност.
ТЕКСТ 5: Умът е погълнат от желания за благочестиви и греховни дейности и лесно попада под влияние на похотта и гнева в различните им разновидности. Така се пристрастява към материалното сетивно наслаждение. С други думи, умът става подчинен на проявленията добро, страст и невежество. От шестнайсетте компонента – единайсет сетива и пет материални елемента – умът е най-главният. Ето защо той е причина за прераждането на душата в тела на полубогове, хора, животни, птици и др. Според това дали умът е извисен, или принизен, живото същество приема висше или низше материално тяло.
ТЕКСТ 6: Материалният ум, покриващ душата на живото същество, го завлича в различни форми на живот. Това се нарича непрекъснато материално съществуване. Заради ума си живото същество страда или се наслаждава на материалните скърби и радости. Заблуден от илюзията, умът постоянно създава нови благочестиви и греховни дейности заедно с тяхната карма. Така душата става обусловена.
ТЕКСТ 7: Умът кара живото същество в материалния свят да се скита из различни форми на живот; така му се случват различни неща в тяло на човек или полубог, в дебело или слабо тяло и пр. Мъдреците казват, че умът е причината за вида на тялото, за робството и за освобождението.
ТЕКСТ 8: Обсебен от сетивното наслаждение на материалния свят, умът на живото същество е причина за обусловен живот и материално страдание. Но щом се откъсне от материалното наслаждение, той се превръща в причина за освобождение. Ако фитилът в светилника пуши и не гори, както трябва, светилникът почернява, но ако се напълни с пречистено масло и гори правилно, излъчва силна светлина. По същия начин, погълнат от материалното сетивно наслаждение, умът причинява страдание, а освободи ли се от него, разкрива истинското сияние на Ка съзнание.
ТЕКСТ 9: Съществуват пет действащи сетива и пет сетива за получаване на знание. Съществува и фалшиво его. Общо това прави единайсет компонента, върху които се разпростират функциите на ума. О, царю, мъдреците смятат обектите на сетивата (звук, допир и пр.), органичните дейности (ходене по нужда и пр.), различните видове тела, обществото, приятелството и личността за полета на умствена дейност.
ТЕКСТ 10: Звук, допир, форма, вкус и мирис са обекти на петте сетива за получаване на знание. Речта, докосването, движението, изпразването на червата и половото сношение са обекти на действащите сетива. Освен тях съществува още една представа, която кара човек да мисли: „Това е моето тяло, моето общество, моето семейство, моята родина“ и т.н. Тази единайсета функция на ума се нарича фалшиво его. Според някои философи това е дванайсета функция и нейното поле на дейност е тялото.
ТЕКСТ 11: Физическите елементи, природата като първопричина, средата, съдбата и времето – всичко това са материални причини. Тласкани от тях, единайсетте функции се преобразуват в стотици, хиляди, милиони други функции. Но разновидностите им не възникват от хаотични комбинации. Те са управлявани от Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 12: Идеите и дейностите на индивидуалната душа, лишена от Ка съзнание, се създават в ума ѝ от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно или в спящо състояние, но по време на дълбокия сън (безсъзнанието), наричан транс, изчезват. Постигналият освобождение още в този живот (джӣван-мукта) може ясно да види всичко това.
ТЕКСТОВЕ 13 – 14: Има два вида кетрагя – вече описах живото същество, сега ще опиша и Бога, Върховната Личност. Той е всепроникващата причина на творението. Той е завършен сам по себе си, независим от другите. Той е осезаем чрез слушане и непосредствено възприятие. Той е самоозарен, незасегнат от раждане, смърт, старост и болести. Той е господарят на Брахм и полубоговете. Нарича се Нряа – подслонът за живите същества след унищожението на материалния свят. Притежаващ всички съвършенства, Той е вместилище на цялата материя. Затова е известен като Всудева, Върховната Божествена Личност. Чрез своята енергия Той присъства в сърцата на живите същества, както въздухът или жизнената сила присъстват в телата на всички създания, движещи се и неподвижни. Така Той управлява тялото. С частичното си проявление Върховната Божествена Личност прониква във всички тела и ги надзирава.
ТЕКСТ 15: Скъпи царю Рахӯгаа, докато обусловената душа приема материално тяло и е замърсена от материално наслаждение, докато не победи шестте си врага и не постигне равнището на себепознание чрез съживяване на духовното си знание, тя ще трябва да блуждае из различни места и форми на живот в материалния свят.
ТЕКСТ 16: Умът, с който се отъждествява душата, е причина за всички страдания в материалния свят. Докато не разбере тази истина, обусловеното живо същество ще бъде принудено да търпи окаяното положение на материалното тяло и да блуждае из вселената в различни състояния. Тъй като е повлиян от болести, скръб, илюзия, привързаност, алчност и враждебност, умът причинява робството и лъжливото чувство на съпричастност с материалния свят.
ТЕКСТ 17: Неконтролираният ум е най-големият враг на живото същество. Ако човек не внимава с него и му даде свобода, умът ще стане още по-могъщ и ще победи. Въпреки че не е реален, умът е много силен. Той покрива изначалната природа на душата. О, царю, моля те, опитай се да победиш своя ум с оръжието на служенето в лотосовите нозе на духовния учител и Върховната Божествена Личност. Прави това с голямо внимание.