ТЕКСТ 15
на вад ет тану-бхн нарендра
видхӯя м ваюнодайена
вимукта-саго джита-а-сапатно
ведтма-таттва бхраматӣха тват
на – не; ват – докато; етм – това; тану-бхт – този, който е приел материално тяло; нарендра – о, царю; видхӯя мм – изчистване на заразата, предизвикана от замърсяванията на материалния свят; ваюн удайена – чрез пробуждане на трансцендентално знание благодарение на добро общуване и изучаване на ведическите произведения; вимукта-сага – освободено от материалното общуване; джита-а-сапатна – побеждавайки шестте врага (петте сетива за получаване на знание и ума); веда – знае; тма-таттвам – духовната истина; бхрамати – странства; иха – в този материален свят; тват – дотогава.
Скъпи царю Рахӯгаа, докато обусловената душа приема материално тяло и е замърсена от материално наслаждение, докато не победи шестте си врага и не постигне равнището на себепознание чрез съживяване на духовното си знание, тя ще трябва да блуждае из различни места и форми на живот в материалния свят.
Когато умът е обсебен от материални схващания, човек си мисли, че принадлежи на дадена нация, род, държава или вероизповедание. Това са упдхи, обозначения, и трябва да се освободим от тях (сарвопдхи-винирмуктам). Докато не се освободим, ще бъдем принудени да продължаваме с обусловеното си съществуване в материалното битие. Човешката форма на живот е предназначена за изчистване на тези заблуди. Ако това не се случи, отново ще попаднем в кръговрата на раждането и смъртта сред страданието от материалните условия.