ТЕКСТ 16
на вад етан мана тма-лига
сасра-тпвапана джанася
яч чхока-мохмая-рга-лобха-
ваирнубандха мамат видхатте
на – не; ват – докато; етат – този; мана – ум; тма-лигам – съществуващ като измамно отъждествяване на душата; сасра-тпа – на страданията на материалния свят; вапанам – плодородна почва; джанася – на живото същество; ят – което; шока – скръб; моха – илюзия; мая – болест; рга – привързаност; лобха – алчност; ваира – враждебност; анубандхам – последствието; маматм – чувството за собственост; видхатте – дава.
Умът, с който се отъждествява душата, е причина за всички страдания в материалния свят. Докато не разбере тази истина, обусловеното живо същество ще бъде принудено да търпи окаяното положение на материалното тяло и да блуждае из вселената в различни състояния. Тъй като е повлиян от болести, скръб, илюзия, привързаност, алчност и враждебност, умът причинява робството и лъжливото чувство на съпричастност с материалния свят.
Умът е причина и за материалното робство, и за освобождението. Замърсеният ум мисли: „Аз съм това тяло“. Чистият ум знае, че не е материалното тяло. Ето защо умът е смятан за източник на всички материални обозначения. Докато живото същество не се откъсне от този материален свят с цялата му мръсотия, неговият ум ще бъде погълнат от материални неща като раждане, смърт, болести, илюзия, привързаност, алчност и враждебност. Така обусловеното живо същество става жертва на материалните страдания.