ТЕКСТ 4
ван мано раджас пӯруася
саттвена в тамас внуруддхам
четобхир кӯтибхир таноти
ниракуша кушала четара в
ват – докато; мана – умът; раджас – от гуата на страстта; пӯруася – на живото същество; саттвена – от гуата на доброто; в – или; тамас – от гуата на невежеството; в – или; ануруддхам – управляван; четобхи – от сетивата за получаване на знание; кӯтибхи – от действащите сетива; таноти – разширява; ниракушам – непокорен като слон, който не е управляван с тризъбец; кушалам – благоприятно; ча – също; итарам – различно от благоприятното, греховни дейности; в – или.
Докато умът на живото същество е замърсен от трите гуи на материалната природа (добро, страст и невежество), той е като буен и непокорен слон. И постоянно се опитва да разшири своите владения от благочестиви и греховни дейности, като използва сетивата. Заради него живото същество остава в материалния свят да изпитва удоволствия и страдания, причинени от материална дейност.
В Чайтаня чаритмта е казано, че материалните благочестиви и греховни дейности противоречат на принципите на преданото служене. Преданото служене предполага мукти, освобождение от материалното робство, а благочестивите и греховни дейности са причината за това робство. Ако умът е пленен от въпросните дейности, описани във Ведите, живото същество вечно остава в мрака; то не може да достигне абсолютното равнище. Промяната на съзнанието от невежество към страст или от страст към добро не води до истинско разрешение. В Бхагавад-гӣт (14.26) е казано: са гун саматӣтяитн брахма-бхӯя калпате. Трябва да се достигне трансценденталното равнище; в противен случай мисията на човешкия живот остава неосъществена.