ТЕКСТ 8
гунуракта вясаня джанто
кемя наиргуям атхо мана ст
ятх прадӣпо гхта-вартим ашнан
шикх садхӯм бхаджати хй аняд свам
пада татх гуа-кармнубаддха
вттӣр мана шраяте 'нятра таттвам
гуа-анурактам – привързан към гуите на материалната природа; вясаня – за обусловеното материално съществуване; джанто – на живото същество; кемя – за висшето благо; наиргуям – незасегнат от гуите на материалната природа; атхо – така; мана – умът; ст – става; ятх – като; прадӣпа – светилник; гхта-вартим – фитил, потопен в пречистено масло; ашнан – горящ; шикх – пламъкът; садхӯм – с пушек; бхаджати – се наслаждава; хи – несъмнено; аняд – в противен случай; свам – собствената си изначална; падам – позиция; татх – така; гуа-карма-анубаддхам – обвързан от гуите на природата и последствията на материалните дейности; вттӣ – различни дейности; мана – умът; шраяте – приема подслон при; анятра – в противен случай; таттвам – изначално състояние.
Обсебен от сетивното наслаждение на материалния свят, умът на живото същество е причина за обусловен живот и материално страдание. Но щом се откъсне от материалното наслаждение, той се превръща в причина за освобождение. Ако фитилът в светилника пуши и не гори, както трябва, светилникът почернява, но ако се напълни с пречистено масло и гори правилно, излъчва силна светлина. По същия начин, погълнат от материалното сетивно наслаждение, умът причинява страдание, а освободи ли се от него, разкрива истинското сияние на Ка съзнание.
Можем да направим заключението, че умът е причина и за материалното съществуване, и за освобождението. Всички в материалния свят страдат заради ума; ето защо е необходимо умът да се обучи, да се пречисти от материалните привързаности и да се използва изцяло в служене на Бога. Това се нарича духовно действие. Бхагавад-гӣт утвърждава:
м ча йо 'вябхичреа
бхакти-йогена севате
са гун саматӣтяитн
брахма-бхӯя калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣт, 14.26).
Трябва да използваме ума си в осъзнати за Ка дейности. Тогава той ще способства за нашето освобождение, за завръщането ни у дома, при Бога. Но ако продължаваме чрез него да извършваме материални дейности за сетивно наслаждение, той ще бъде причината за постоянно робство и ще ни принуди да останем в материалния свят, изстрадвайки последиците от различните си действията в различни тела.