ТЕКСТ 4
яд ха йогешвара дшямна
кри-пхала сад-вявахра-мӯлам
на хй аджас таттва-вимаршаня
бхавн амумин бхрамате мано ме
ят – това, което; ха – каза; йога-ӣшвара – о, господарю на мистичното могъщество; дшямнам – ясно видени; кри-пхалам – последствията от придвижване на тялото, напр. усещането за умора; сат – съществуващ; вявахра-мӯлам – само въз основа на обичаите; на – не; хи – несъмнено; аджас – всъщност, общо взето; таттва-вимаршаня – разбиране на истината с помощта на наставления; бхавн – твоя милост; амумин – от това обяснение; бхрамате – е объркан; мана – ум; ме – моят.
О, господарю на мистичното могъщество, ти каза, че умората, възникнала от движенията на тялото, се усеща веднага, но тя не съществува в действителност. Съществува само условно. Струва ми се, че с подобни обяснения и въпроси не може да се достигне правилно заключение за Абсолютната Истина. Малко съм объркан от начина, по който ми представи това твърдение.
Формалните въпроси и отговори, породени от телесната представа, нямат нищо общо със знанието за Абсолютната Истина. Духовното знание е отвъд елементарното разбиране на телесните страдания и наслади. В Бхагавад-гӣт Бог Ка обяснява на Арджуна, че страданието и удоволствието на тялото са временни – те идват и си отиват. Човек не бива да се влияе от тях, а спокойно да ги търпи и да продължава по пътя на духовното осъзнаване.