No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 5 – 6

брхмаа увча
ая джано нма чалан птхив
я пртхива пртхива кася хето
таспи чгхрьор адхи гулпха-джагх-

джнӯру-мадхьора-широдхарс

асе 'дхи дрвӣ шибик ча яс
саувӣра-рджетй ападеша сте
ясмин бхавн рӯха-ниджбхимно

рджсми синдхув ити дурмадндха

брхмаа увчабрхмаът каза; аям – този; джана – човек; нма – известен като; чалан – движещ се; птхивм – по земята; я – който; пртхива – преобразувана пръст; пртхива – о, царю, който притежава също такова тяло от пръст; кася – поради каква; хето – причина; тася апи – на него също; ча – и; агхрьо – стъпала; адхи – горе; гулпха – глезени; джагх – прасци; джну – колена; уру – бедра; мадхьора – кръст; шира-дхара – шия; ас – рамене; асе – рамо; адхи – върху; дрвӣ – направен от дърво; шибик – паланкин; ча – и; ясм – в който; саувӣра-рдж – царят на Саувӣра; ити – така; ападеша – наречен; сте – има; ясмин – в което; бхавн – твоя милост; рӯха – мамещ се; ниджа-абхимна – с погрешни високомерни представи; рдж асми – аз съм царят; синдхуу – в държавата Синдху; ити – така; дурмада-андха – пленен от фалшив престиж.

Просветленият брхмаа Джаа Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.

Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джаа Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Живото същество е потомък или частица от Бог Виу; тоест в материалния свят Бог Виу е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виу за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯгаа бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления брхмаа Джаа Бхарата. Това е първото обвинение на Джаа Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован брхмаа, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯгаа твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-нряа (бедният Нряа). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.

« Previous Next »