ТЕКСТ 7
шочн имс твам адхикаа-дӣнн
ви нигхан нирануграхо 'си
джанася гоптсми викаттхамно
на шобхасе вддха-сабхсу дха
шочн – жалко; имн – всички тези; твам – теб; адхи-каа-дӣнн – нещастни хора, които страдат още повече заради бедността си; ви – насила; нигхан – хващайки; нирануграха аси – в сърцето ти няма милост; джанася – на обикновените хора; гопт асми – аз съм закрилникът (царят); викаттхамна – самохвалство; на шобхасе – не изглеждаш много добре; вддха-сабхсу – в обществото на образованите; дха – нагъл.
Няма съмнение, че бедните хора, които носят паланкина, без да получават за това никакво възнаграждение, страдат от тази несправедливост. Те са в окаяно състояние, защото насила ги караш да работят за теб. Това е доказателство за твоята жестокост и безсърдечие, но заслепен от гордост, ти си мислиш, че се грижиш добре за своите поданици. Това е нелепо. Ти си истински глупак и в обществото на образованите никога няма да бъдеш почитан като велик човек.
Цар Рахӯгаа бил горд, че е цар, и смятал за свое право да управлява поданиците си, както пожелае. Той принуждавал носачите да носят паланкина му без заплащане и така им причинявал незаслужени страдания. И въпреки това се мислел за покровител на своите поданици. Всъщност царят би трябвало да е представител на Върховната Божествена Личност. Затова той се нарича нара-деват, богочовек. Но ако смята, че може да използва гражданите за свое сетивно наслаждение, царят допуска сериозна грешка. Мъдреците не одобряват подобно отношение. Съгласно ведическите принципи царят трябва да бъде съветван от велики мъдреци, брхмаи и учени. Техните наставления са в съответствие с принципите на дхарма-шстра и той е длъжен да ги следва. Учените хора не допускат възможността царят да използва усилията на обществото за собствено облагодетелстване. Негов дълг е да се грижи за гражданите. А не да се превръща в тиранин, който ги експлоатира.
Шрӣмад Бхгаватам твърди, че в Кали юга държавните ръководители ще бъдат крадци и разбойници. Тези престъпници грабят парите и имуществото на хората със сила или с мълчаливото им съгласие. Затова Шрӣмад Бхгаватам предупреждава: рджаняир ниргхаир дасю-дхармабхи. В хода на Кали юга виждаме как постепенно се появяват тези признаци. Можем да си представим колко западнала ще бъде човешката цивилизация в края на тази епоха. Тогава няма да остане и един разумен човек, способен да разбере Бога и връзката ни с него. Хората ще бъдат като животни. Тогава ще се появи Бог Ка в образа на Калки аватра, за да върне човечеството в правия път. Той ще унищожи всички атеистични царе, защото истинският закрилник е Бог Виу, Ка.
Богът идва и възстановява реда, нарушен от недостойни царе и държавни ръководители. Ка казва в Бхагавад-гӣт: яд яд хи дхармася глнир бхавати бхрата. Бог се появява лично много рядко, но принципът остава един и същ. Когато царят или министър-председателят се отклоняват от моралните норми, природата ги наказва с войни, глад и други бедствия. Следователно, ако държавният глава не разбира целта на живота, няма право да управлява. Бог Виу е върховният собственик на всичко. Той е всеобщият поддръжник. Царят, бащата и настойникът са само негови представители, упълномощени да управляват и поддържат необходимия ред. Затова държавният глава е длъжен така да се грижи за обществото, че хората да научат коя е целта на живота. На те виду свртха-гати хи виум. За нещастие глупавите политици и обикновените граждани не знаят, че крайната житейска цел е да се разбере и постигне Бог Виу. Хората тънат в невежество и цялото общество е пълно с измамници и измамени.