No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

адшя-джхиллӣ-свана-кара-шӯла
улӯка-вгбхир вятхитнтартм
апуя-вкн шраяте кудхрдито
марӣчи-тонй абхидхвати квачит

адшя – невидими; джхиллӣ – щурци или вид пчела; свана – от звуците; кара-шӯла – които пронизват слуха; улӯка – на кукумявките; вгбхи – от писъците; вятхита – изтръпнало; анта-тм – чийто ум и сърце; апуя-вкн – неблагочестиви дървета, които не цъфтят и не раждат плодове; шраяте – търси подслон при; кудха – от глад; ардита – страдайки; марӣчи-тони – водата в пустинния мираж; абхидхвати – тича след; квачит – понякога.

Понякога обусловената душа, скитаща из гората на материалния свят, чува резките звуци на невидим щурец и те пронизват ушите ѝ. Друг път сърцето ѝ изтръпва от писъците на кукумявки, които напомнят грубите думи на нейните врагове. Понякога тя се подслонява под дърво без плодове и цветове. Отишла е там, за да засити силния си глад, но трябва да страда. Тя търси вода, но открива само мираж и заблудена, се впуска след него.

В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че философията бхгавата е предназначена за хора, освободени от всякаква завист. Материалният свят е пълен със завистници. Дори между най-близки приятели могат да се открият клевети и интриги, сравнени тук с острия звук на щурец в гората. Не виждаме щуреца, но неговите звуци ни причиняват мъка. Този, който се заеме с Ка съзнание, постоянно трябва да слуша упреците на роднините си. Такава е природата на този свят – не можем да избегнем болката, причинена от злословието на завистниците. Понякога нараненият човек се обръща за помощ към някой грешник, но той не може да му помогне, защото не е достатъчно интелигентен. Така живото същество непрекъснато се натъква на разочарования. То е като човек, който, търсейки вода, тича след мираж в пустинята. Подобни дейности не водят до смислен резултат. Подчинена на илюзорната енергия, обусловената душа трябва да търпи всякакви страдания.

« Previous Next »