No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

са яд дугдха-пӯрва-суктас тад краскара-ккатудй-апуя-друма-лат-виода-пнавад убхартха-шӯня-дравин джӣван-мтн свая джӣван-мрияма упадхвати.

са – тази обусловена душа; яд – когато; дугдха – изчерпани; пӯрва – минали; сукта – благочестиви дела; тад – тогава; краскара-ккатуа-ди – наречени краскара, ккатуа и др.; апуя-друма-лат – неблагочестиви дървета и пълзящи растения; виа-уда-пна-ват – като кладенци с отровна вода; убхая-артха-шӯня – които не могат да донесат щастие нито в този живот, нито в следващия; дравин – притежаващите богатство; джӣват-мтн – които са мъртви, макар да изглеждат живи; сваям – той самият; джӣват – жив; мрияма  – бидейки  мъртъв; упадхвати – отива за материални блага.

Заради благочестивите си дейности в минали животи обусловената душа получава материални блага в този живот, но когато те се изчерпят, тя търси богатство и пари, които няма да ѝ помогнат нито в този живот, нито в следващия. Тя отива при живите мъртъвци, натрупали големи богатства. Тези хора са сравнени с неблагочестиви дървета, пълзящи растения и отровени кладенци.

Богатството и парите, придобити в резултат на благочестиви дейности в миналото, не бива да се използват за сетивно наслаждение. Да им се наслаждаваш, е все едно да ядеш плодовете на отровно дърво. Обусловената душа няма полза от такива дейности нито в този живот, нито в следващия. Но ако използваме притежанията си в служене на Бога под ръководството на истински духовен учител, ще бъдем щастливи както в този, така и в следващия живот. Ако не правим това – ядем забранен плод и ще загубим своя рай. Затова Бог Ка ни съветва да му предлагаме всичко, което имаме:

ят карои яд ашнси
ядж джухои дадси ят
ят тапасяси каунтея
тат курува мад-арпаам

„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш, прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертва за мен“ (Бхагавад-гӣт, 9.27). Материалното богатство и могъществото, постигнати с минали добри дела, спокойно могат да се използват в този живот и в следващия, ако човек е Ка осъзнат. Той не бива да трупа повече от необходимото за основните си потребности. Всичко излишно трябва да се използва в служене на Бога. Така всички ще бъдат щастливи – обусловената душа, светът и Ка. Това е целта на живота.

« Previous Next »