ТЕКСТ 15
квачид сдя гха двават приртха-видхурам асукходарка шокгнин дахямно бхша нирведам упагаччхати.
квачит – понякога; сдя – изпитвайки; гхам – семейния живот; два-ват – като силен горски пожар; прия-артха-видхурам – без никаква положителна стойност; асукха-ударкам – предизвикващ все по-голямо нещастие; шока-агнин – от огъня на отчаянието; дахямна – изгорена; бхшам – много голямо; нирведам – разочарование; упагаччхати – получава.
Семейният живот в този свят е като опустошителен горски пожар. В него няма никакво щастие, а нещастието постепенно нараства. В семейния живот няма нищо благоприятно за вечно щастие. Обвързана с дом и семейство, обусловената душа изгаря в огъня на отчаянието. Понякога тя проклина нещастната си участ, друг път твърди, че страда, защото не е извършвала благочестиви дела в миналия си живот.
Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура пише в Гурв-аака:
сасра-двнала-лӣха-лока-
тря круя-гхангханатвам
Животът в материалния свят е като буен горски пожар. Никой не отива да подпали гората – огънят пламва от само себе си. По същия начин страданията в материалния свят само се увеличават, въпреки че всички искат да бъдат щастливи. Понякога човекът, захвърлен в пламъците на материалното съществуване, обвинява себе си, но заради телесната си представа не може да се измъкне от оплитането и това го кара да страда още повече.