ТЕКСТ 2
ясм у ха в ете а-индрия-нмна карма дасява ева те тад ятх пуруася дхана ят кичид дхармаупайика баху-кччхрдхигата скт парама-пурурдхана-лакао йо 'сау дхармас та ту смпаря удхаранти тад-дхармя дхана даршана-спаршана-шравасвданвагхра-сакалпа-вявася-гха-грмьопабхогена кунтхасджиттмано ятх сртхася вилум-панти.
ясм – в която; у ха – несъмнено; в – или; ете – всички тези; аṃ-индрия-нмна – шестте сетива (умът и петте сетива на познанието); карма – чрез тяхната дейност; дасява – крадците; ева – със сигурност; те – те; тат – това; ятх – като; пуруася – на личността; дханам – богатство; ят – каквото и да е; кичит – нещо; дхарма-аупайикам – което е средство за изпълнение на религиозните предписания; баху-кччхра-адхигатам – придобито с цената на много усилия; скт – непосредствено; парама-пуруа-рдхана-лакаа – чиито симптоми са обожание на Върховния Бог чрез извършване на жертвоприношения и т.н.; я – което; асау – това; дхарма – религиозни принципи; там – това; ту – но; смпарйе – за благото на живото същество след смъртта; удхаранти – мъдрите заявяват; тат-дхармям – религиозен (свързан с изпълнението на варшрама дхарма); дханам – богатство; даршана – като вижда; спаршана – чрез докосване; шраваа – чрез слушане; свдана – чрез вкусване; авагхра – чрез помирисване; сакалпа – с намерение; вявася – с решителност; гха – в материалния дом; грмя-упабхогена – чрез материално сетивно наслаждение; кунтхася – на обърканата обусловена душа; аджита-тмана – която не се контролира; ятх – като; сртхася – на живото същество, стремящо се към сетивно наслаждение; вилумпанти – крадат.
В гората на материалното съществуване върлуват грабители – неовладените сетива. Обусловената душа може да спечели малко пари, за да ги използва за напредък в Ка съзнание, но за съжаление сетивата я ограбват, като я въвличат в сетивно наслаждение. Сетивата са крадци, защото карат живото същество да прахосва парите си, за да вижда, вкусва, помирисва, докосва, слуша и желае. Обусловената душа е принудена да удовлетворява сетивата си и така пропилява всичко. Нейните пари са предназначени за религиозни цели, но крадливите сетива ѝ ги отнемат.
Пӯрва джанмрджит вид пӯрва джанмрджита дхана агре дхвати дхвати. Като следва принципите на варшрама дхарма, човек подобрява положението си в материалния свят. Той може да е богат, образован, красив или с аристократичен произход. Но всичко това е предназначено за напредъка в Ка съзнание. За съжаление, заблудените хора злоупотребяват с високото си положение и се отдават на сетивно наслаждение. Ето защо неовладените сетива са сравнени с крадци. Добрите резултати, постигнати с религиозна дейност, изчезват, отнети от алчните сетива. Религиозните дейности в рамките на варшрама дхарма носят материално благосъстояние и то може да се използва за напредък в Ка съзнание. Добре е да разберем, че не бива да пропиляваме за наслаждение богатството и благоприятните възможности, които получаваме в материалния свят. Те са предназначени за Ка съзнание. Движението за Ка съзнание предлага на хората ясен метод за овладяване на ума и петте сетива за придобиване на знание. Нужно ни е малко въздържание и желание да използваме средствата си само за скромен живот в предано служене. Очите искат да виждат красиви неща, затова с парите трябва да се купуват украшения за мӯртите в храма. Езикът иска вкусни ястия, затова храната трябва да се предлага на мӯртите. С носа може да се миришат цветята, предложени на мӯртите, а с ушите – да се слушат звуците на мантрата Харе Ка. Така сетивата ще са под контрол и ще се използват за напредък в Ка съзнание. По този начин придобитото добро положение няма да бъде изгубено в материално сетивно наслаждение под формата на безразборен секс, месоядство, опиати и хазарт. Човек разваля благосъстоянието си в материалния свят, ако само кара коли, прекарва времето си в нощни заведения или яде отвратителна храна в ресторантите. Така крадливите сетива отнемат всичко, постигнато с големи усилия от обусловената душа.