ТЕКСТ 21
кадчид бхагна-мна-даро дурджана-данда-шӯкаир алабдха-нидр-као вятхита-хдайеннукӣяма-вигно 'ндха-кӯпе 'ндхават патати.
кадчит – понякога; бхагна-мна-дара – на когото зъбите на гордостта са счупени; дурджана-данда-шӯкаи – от подлите постъпки на злонамерени хора, сравнени с вид змия; алабдха-нидр-каа – който не може да заспи; вятхита-хдайена – от неспокоен ум; анукӣяма – постепенно намаляващо; вигна – чието истинско съзнание; андха-кӯпе – в тъмен кладенец; андха-ват – като илюзия; патати – пада.
В гората на материалния свят обусловената душа понякога бива хапана от озлобени врагове, които могат да се сравнят със змии и други подобни създания. Заради вражеските подлости обусловената душа загубва престижното си положение. Разтревожена и измъчена, тя дори не може да спи спокойно. Става все по-нещастна и постепенно губи интелигентност и съзнание. В това състояние тя е досущ като слепец, паднал в тъмния кладенец на невежеството.