ТЕКСТ 41
карма-валлӣм аваламбя тата пада катхачин наракд вимукта пунар апй ева сасрдхвани вартамно нара-лока-сртхам упати евам упари гато 'пи.
карма-валлӣм – лианата на плодоносните дейности; аваламбя – подслонява се; тата – от това; пада – опасно или жалко състояние; катхачит – по един или друг начин; наракт – от адските условия на живот; вимукта – освободен; пуна апи – отново; евам – по този начин; сасра-адхвани – по пътя на материалния живот; вартамна – съществуващ; нара-лока-са-артхам – полето на себичните материални дейности; упати – влиза; евам – така; упари – горе (на висшите планетарни системи); гата апи – макар и да се е издигнала.
Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.
В тази връзка Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва:
брахма бхрамите кона бхгявн джӣва
гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа
(Чайтаня чаритмта, Мадхя, 19.151)
Живото същество може да странства из вселената милиони години – от началото на сътворението до самото унищожение, – но няма да изостави пътя на материалното съществуване, докато не се подслони в лотосовите нозе на чист предан. Както маймуната търси подслон в клоните на баняново дърво и си мисли, че се наслаждава, обусловената душа, неразбираща истинската цел на живота, поема пътя на карма-ка, плодоносните дейности. Благодарение на тях понякога тя се издига до райските планети, понякога отново се връща на Земята. Шрӣ Чайтаня Махпрабху описва това с думите брахма бхрамите. Но ако по милостта на Ка човек има щастието да приеме подслон при гуру, той ще научи как да служи предано на Върховния Бог. Ще разбере как може да прекрати вечната си борба и скитане из материалния свят. Затова Ведическото предписание ни насочва да се обърнем към духовен учител. Тад вигнртха са гурум евбхигаччхет (Муака Упаниад, 1.2.12). И в Бхагавад-гӣт (4.34) Върховната Божествена Личност ни съветва:
тад виддхи праиптена
парипрашнена сева
упадекянти те гна
гнинас таттва-даршина
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“. От Шрӣмад Бхгаватам (11.3.21) получаваме подобен съвет:
тасмд гуру прападйета
джигсу шрея уттамам
шбде паре ча нита
брахмай упашамшраям
„Всеки, който желае да постигне истинско щастие, трябва да потърси автентичен духовен учител и да приеме посвещение от него. Духовният му учител трябва да е разбрал, след задълбочено обмисляне, заключението на писанията и да е способен да убеди другите в това заключение. Такива велики личности, подслонени при Върховния Бог и изоставили всякакви материални съображения, трябва да се смятат за истински духовни учители“. А великият ваиава Вишвантха Чакравартӣ ни завещава: яся прасдд бхагават-прасда – „По милостта на духовния учител получаваме милостта на Ка“. Същият съвет ни е дал и Шрӣ Чайтаня Махпрабху (гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа). Това е много важно. Нуждаем се от Ка съзнание и затова ни трябва подслона на чистия предан. Така бихме могли да се измъкнем от ноктите на материята.