No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 41

карма-валлӣм аваламбя тата пада катхачин наракд вимукта пунар апй ева сасрдхвани вартамно нара-лока-сртхам упати евам упари гато 'пи.

карма-валлӣм – лианата на плодоносните дейности; аваламбяподслонява се; тата – от това; пада – опасно или жалко състояние; катхачит – по един или друг начин; наракт – от адските условия на живот; вимукта – освободен; пуна апи – отново; евам – по този начин; сасра-адхвани – по пътя на материалния живот; вартамна – съществуващ; нара-лока-са-артхам – полето на себичните материални дейности; упати – влиза; евам – така; упари – горе (на висшите планетарни системи); гата апи – макар и да се е издигнала.

Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.

В тази връзка Шрӣ Чайтаня Махпрабху казва:

брахма бхрамите кона бхгявн джӣва
гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа

(Чайтаня чаритмта, Мадхя, 19.151)

Живото същество може да странства из вселената милиони години – от началото на сътворението до самото унищожение,но няма да изостави пътя на материалното съществуване, докато не се подслони в лотосовите нозе на чист предан. Както маймуната търси подслон в клоните на баняново дърво и си мисли, че се наслаждава, обусловената душа, неразбираща истинската цел на живота, поема пътя на карма-ка, плодоносните дейности. Благодарение на тях понякога тя се издига до райските планети, понякога отново се връща на Земята. Шрӣ Чайтаня Махпрабху описва това с думите брахма бхрамите. Но ако по милостта на Ка човек има щастието да приеме подслон при гуру, той ще научи как да служи предано на Върховния Бог. Ще разбере как може да прекрати вечната си борба и скитане из материалния свят. Затова Ведическото предписание ни насочва да се обърнем към духовен учител. Тад вигнртха са гурум евбхигаччхет (Муака Упаниад, 1.2.12). И в Бхагавад-гӣт (4.34) Върховната Божествена Личност ни съветва:

тад виддхи праиптена
парипрашнена сева
упадекянти те гна
гнинас таттва-даршина

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“. От Шрӣмад Бхгаватам (11.3.21) получаваме подобен съвет:

тасмд гуру прападйета
джигсу шрея уттамам
шбде паре ча нита
брахмай упашамшраям

„Всеки, който желае да постигне истинско щастие, трябва да потърси автентичен духовен учител и да приеме посвещение от него. Духовният му учител трябва да е разбрал, след задълбочено обмисляне, заключението на писанията и да е способен да убеди другите в това заключение. Такива велики личности, подслонени при Върховния Бог и изоставили всякакви материални съображения, трябва да се смятат за истински духовни учители“. А великият ваиава Вишвантха Чакравартӣ ни завещава: яся прасдд бхагават-прасда – „По милостта на духовния учител получаваме милостта на Ка“. Същият съвет ни е дал и Шрӣ Чайтаня Махпрабху (гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа). Това е много важно. Нуждаем се от Ка съзнание и затова ни трябва подслона на чистия предан. Така бихме могли да се измъкнем от ноктите на материята.

« Previous Next »