ТЕКСТ 5
татра гато даша-машака-сампасадаир мануджаи шалабха-шакунта-таскара-мӯакдибхир упарудхямна-бахи-пра квачит паривартмно 'сминн адхванй авид-кма-кармабхир упаракта-манаснупапаннртха нара-лока гандхарва-нагарам упапаннам ити митх-дṃир анупашяти.
татра – в семейния живот; гата – отишъл; даша – конски мухи; машака – комари; сама – равен на; апасадаи – долни; ману-джаи – хора; шалабха – скакалци; шакунта – голяма граблива птица; таскара – крадци; мӯака-дибхи – от плъхове и др.; упарудхямна – тормозен; бахи-пра – външният живот, под формата на богатство и др.; квачит – понякога; паривартмна – бродейки; асмин – по този; адхвани – път на материалното съществуване; авид-кма – от невежество и похот; кармабхи – и плодоносни дейности; упаракта-манас – тъй като умът е повлиян; анупапанна-артхам – в който никога не се постига желаният резултат; нара-локам – материалният свят; гандхарва-нагарам – въображаем град; упапаннам – съществуващ; ити – приема го за; митх-дṃи – този, чието зрение е объркано; анупашяти – наблюдава.
Понякога обусловената душа в семейния живот, привързана към материалното си богатство и притежания, е притеснявана от завистливи хора, които са като конски мухи и комари, друг път я измъчват крадци, подобни на скакалци, грабливи птици и плъхове. Но въпреки всичко тя продължава да броди по пътя на материалното съществуване. Поради невежество я обзема похот, а похотта я тласка към плодоносни дейности. Тъй като умът ѝ е погълнат от тях, материалният свят ѝ се струва вечен, макар да е ефимерен и призрачен като въздушна кула.
Нароттама дса хкура пее в една своя песен:
ахакре матта ха, нитй-пада псари,
асатйере сатя кари мни
Забравил лотосовите нозе на Бог Нитнанда, горд с материалните си притежания, пари и величие, човек приема илюзорния, временен материален свят за реалност. В това се състои материалната болест на живото същество. То е вечно и блажено, но въпреки мизерните материални условия от невежество смята материалния свят за действителен.