ТЕКСТ 6
татра ча квачид таподака-нибхн виан упадхвати пна-бходжана-вявди-вясана-лолупа.
татра – там (в това въображаемо място); ча – също; квачит – понякога; тапа-удака-нибхāн – като вода в пустинен мираж; виан – обектите на сетивно наслаждение; упадхвати – тича след; пна – към пиенето; бходжана – към храненето; вявя – към секса; ди – и прочее; вясана – пристрастен; лолупа – развратник.
Понякога в тази въздушна кула (гандхарва-пура) обусловената душа пие, яде и прави секс. Обладана от страст, тя се втурва след обектите на сетивата като елен, който преследва мираж в пустинята.
Има два свята – духовен и материален. Материалният свят е илюзорен, мираж в пустинята. Пустинните животни се заблуждават, че виждат вода, но всъщност виждат само пясъци. По сходен начин хората с животински наклонности се опитват да намерят спокойствие в пустинята на материалния живот. Редица шстри подчертават, че в този материален свят няма наслада. Нещо повече, дори ако сме съгласни да живеем без удоволствия, не ни е позволено да го направим. Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт, че материалният свят е не само пълен със страдания (дукхлаям), но и временен (ашшватам). Дори ако искаме да живеем тук във вечно страдание, материалната природа няма да ни позволи. Тя ще ни принуди да приемем ново тяло и да страдаме в нова обстановка.