В тази глава са изброени потомците на Бхарата Махрджа и много други царе. Синът на Махрджа Бхарата се казвал Сумати. Той следвал пътя на освобождението, завещан от абхадева. Някои смятат Сумати за пряко въплъщение на Бог Буда, но това не е вярно. Синът му се наричал Деватджит, а неговият син бил Девадюмна. Син на Девадюмна бил Парамехӣ, а негов син – Пратӣха. Пратӣха бил велик предан на Бог Виу и имал трима сина: Пратихарт, Прастот и Удгт. Пратихарт имал двама сина, Аджа и Бхӯм. Синът на Бхӯм се казвал Удгӣтха, а синът на Удгӣтха – Праства. Син на Праства бил Вибху, а син на Вибху – Птхуеа. Синът на Птхуеа се наричал Накта. Друти, съпругата на Накта, е майка на прочутия свят цар Гая. Той бил частично въплъщение на Бог Виу и заради голямата си преданост към него получил титлата Махпуруа. Цар Гая имал трима сина – Читраратха, Сумати и Авародхана. Читраратха станал баща на император Самр, чийто син се казвал Марӣчи, а син на Марӣчи бил Бинду. Синът на Бинду се наричал Мадху, а неговият син – Вӣраврата. Вӣраврата имал двама сина, Мантху и Прамантху; синът на Мантху се казвал Бхаувана. Синът на Бхаувана се казвал Тва, а синът на Тва – Вираджа, който прославил целия род. Вираджа имал сто сина и една дъщеря. От тях най-известен бил Шатаджит.