No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

я тма-видм кхя свая сашуддхо мах-пуруам анусасмра.

я – който (цар Пратӣха); тма-видм кхя – след като даде на много хора наставления за себепознанието; сваям – лично; сашуддха – много извисен и пречистен; мах-пуруам – Върховната Божествена Личност, Виу; анусасмра – съвършено разбираше и винаги помнеше.

Цар Пратӣха лично разясняваше принципите на себепознанието. Така той не само се пречисти, но и стана велик предан на Върховната Личност, Бог Виу, и съвършено го осъзна.

Думата анусасмра е много важна. Съзнанието за Бога не е измислица или фантазия. Чистият и извисен предан осъзнава Бога такъв, какъвто е. Махрджа Пратӣха направил това и с дълбокото си прозрение за Бог Виу станал проповедник на науката за себепознанието. Истинският проповедник не може да говори измислици; той трябва да разбира същността на Виу. Бхагавад-гӣт (4.34) утвърждава: упадекянти те гна гнинас таттва-даршина – „Този, който е прозрял истината, може да ти даде знание“. Думата таттва-даршӣ се отнася за човек, осъзнал съвършено Върховната Божествена Личност. Той може да стане гуру и да проповядва ваиава философията по целия свят. Цар Пратӣха е образец за истинските проповедници и гуру.

« Previous Next »