ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, Бог Виу, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, се появи в образа на Вманадева на жертвената арена, издигната от Бали Махрджа. Той протегна левия си крак до края на вселената и проби обвивката ѝ с нокътя на палеца си. През дупката нахлу чистата вода на Причинния океан и от нея се роди река Ганг. Окъпали лотосовите нозе на Бога, покрити с червеникав прашец, водите на Ганг придобиха красив розов цвят. Всяко живо същество незабавно ще пречисти сърцето си от материалното замърсяване, докосвайки трансценденталната вода на Ганг, но тя остава винаги чиста. Тъй като обля лотосовите нозе на Бога, преди да започне пътя си из вселената, Ганг носи името Виупадӣ. По-късно я нарекоха Джхнавӣ и Бхгӣратхӣ. След хиляда милениума водите ѝ потекоха към Дхрувалока, най-висшата планета във вселената. И затова великите мъдреци и учени казват, че Дхрувалока е Виупада („разположена в лотосовите нозе на Бог Виу“).

ТЕКСТ 2: Дхрува Махрджа, великият син на Махрджа Уттнапда, се слави като най-извисения предан, защото служи на Бога с неизменна решителност. Той знае, че свещената вода на Ганг мие лотосовите нозе на Бог Виу, и до ден-днешен с благоговение поръсва главата си с нея. В дълбините на сърцето си той постоянно носи съкровения образ на Ка и затова е обзет от екстатично безпокойство. Сълзи се леят от полуотворените му очи и тръпки преминават по цялото му тяло.

ТЕКСТ 3: Седемте велики мъдреци (Марӣчи, Васиха, Атри и други) живеят на планетите под Дхрувалока. Добре запознати с въздействието на водата на Ганг, те до ден-днешен мокрят сплъстените си кичури с нея. Разбрали са, че тази вода е върховно богатство – тя дарява съвършенството на аскетизма и е най-доброто средство за напредък в трансценденталния живот. Постигнали вечното предано служене на Върховната Божествена Личност, те пренебрегват другите благотворни пътища – религия, материално благосъстояние, сетивно наслаждение и дори сливането с Върховния. За разлика от гнӣте, които смятат потъването в битието на Бога за най-висша истина, седемте необикновени личности приемат преданото служене за съвършенството на живота.

ТЕКСТ 4: След като пречисти седемте планети близо до Дхрувалока (Полярната звезда), водата на Ганг бива пренесена от милиарди въздушни кораби по космическите пътища на полубоговете. После реката залива Луната (Чандралока) и накрая достига владенията на Брахм на върха на планината Меру.

ТЕКСТ 5: По билото на Меру Ганг се разделя на четири ръкава, които поемат в различни посоки (изток, запад, север и юг). Тези реки, наречени Сӣт, Алакананд, Чаку и Бхадр, се вливат в океана.

ТЕКСТ 6: Разклонението на Ганг, Сӣт, тече през Брахмапурӣ по билото на Меру и оттам се спуска към върховете на съседните Кесарчалски планини, високи почти колкото Меру. От тези планини, разположени около Меру като тичинки около плодник, Ганг се спуска към върха на планината Гандхамдана, а после тече през долината на Бхадршва-вара. Накрая се влива в соления океан на изток.

ТЕКСТ 7: Разклонението на Ганг, наречено Чаку, се спуска към билото на планината Млявн и оттам се излива в земите на Кетумла-вара. Така Ганг минава праз цялата Кетумла-вара и достига океана на запад.

ТЕКСТ 8: Разклонението Бхадр тече в северната част на Меру. Водопадите на реката заливат последователно върховете на планините Кумуда, Нӣла, Швета и Шгавн. След това тя се спуска в провинция Куру, прекосява я и се влива в океана на север.

ТЕКСТ 9: А разклонението на Ганг, река Алакананд, тече в южната част на Брахмапурӣ (Брахма-садана). Преминала през планинските върхове в разни земи, тя пада със страховита сила върху върховете на планините Хемакӯа и Химакӯа. След като ги наводни, Ганг залива и земите на Бхрата-вара, а после се влива в соленоводния океан от юг. Хората, които се къпят в нея, са големи късметлии. Те лесно могат да получат резултатите от велики жертвоприношения като Рджасӯя и Ашвамедха.

ТЕКСТ 10: От върха на Меру извират и много други реки, малки и големи. Те са като дъщери на планината и текат из земите в стотици разклонения.

ТЕКСТ 11: От деветте вари единствено областта, наречена Бхрата-вара, е поле за различни плодоносни дейности. Мъдреците и святите личности казват, че в останалите осем вари живеят духовно извисени, благочестиви хора. Щом се завърнат от райските планети, те се наслаждават на остатъка от добрите си дела в осемте земни вари.

ТЕКСТ 12: В тези осем вари хората живеят по десет хиляди земни години. Те приличат на полубогове и телата им притежават силата на десет хиляди слона. Наистина, могъщи са като мълнии. Нищо не помрачава тяхната младост и дълго време мъжете и жените се отдават на любовни наслади. Когато им остане да живеят само една година, жените зачеват по едно дете. Очевидно е, че жителите на райските земи прекарват дните си в щастие и блаженство както хората в Трет юга.

ТЕКСТ 13: Във всяка от тези области има градини, отрупани с цветя и плодове през всички сезони; там могат да се видят и красиви отшелнически обители. В подножието на големите планини, разделящи областите, се простират обширни, кристалночисти езера, изпъстрени с разцъфнали лотоси. Уханието им изпълва с възторг лебеди, патици, водни кокошки и жерави, а отвсякъде се носи приятното жужене на пчели. В тези земи живеят видни полубогове; заобиколени от личните си слуги, те често се забавляват в градините край езерата. Закачливо усмихнати, жените на полубоговете ги гледат, изпълнени със страст. Слугите постоянно носят свежи гирлянди от цветя и сандалова паста. Така обитателите на осемте райски вари прекарват живота си в забавления и любовни игри.

ТЕКСТ 14: За да дари с милост своите предани от деветте вари, Върховната Божествена Личност, Нряа, се разширява в четирите си форми Всудева, Сакараа, Прадюмна и Анируддха. Така Той остава близо до преданите си, за да приема служенето им.

ТЕКСТ 15: Шукадева Госвмӣ каза: В земите на Илвта-вара единственият мъж е могъщият полубог Шива. Неговата съпруга, богинята Дург, не допуска други мъже да стъпят във владенията ѝ. Ако някой непредвидлив мъж направи това, тя веднага го превръща в жена. По-късно (в Девета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“) ще обясня това.

ТЕКСТ 16: В Илвта-вара Шива е заобиколен от десет милиарда помощнички на богинята Дург, които му прислужват. Четворното разширение на Върховния Бог е представено от Всудева, Прадюмна, Анируддха и Сакараа. Сакараа, четвъртата форма, несъмнено е трансцендентален, но понеже неговите дейности при унищожението на материалния свят са в гуата на невежеството, Той е известен като тмасӣ, божествената форма на невежеството. Шива знае, че Сакараа е първоначалната причина за собственото му съществуване, затова постоянно медитира върху него и в транс повтаря следната мантра.

ТЕКСТ 17: Шива, най-могъщият от боговете, изрича следната молитва: О, Върховна Божествена Личност, отдавам смирените си почитания пред твоята форма като Бог Сакараа. Ти си изворът на всички трансцендентални качества. Макар и безкраен, ти оставаш непроявен за материалистите.

ТЕКСТ 18: О, Господи, ти си единственият обект на почитание, Върховната Божествена Личност, източникът на всички съвършенства. Твоите закрилящи лотосови нозе са единственото убежище за преданите; за тяхно удовлетворение ти се явяваш в различни форми. Повелителю мой, ти освобождаваш своите предани от оковите на материалното съществуване, но обричаш неотдадените на материален плен. Моля те, приеми ме като твой вечен слуга.

ТЕКСТ 19: Ние не можем да овладеем силата на гнева си. И когато гледаме материални обекти, не можем да не усетим привличане или отблъскване. Но Върховният Бог не е подвластен на такива чувства. Макар да поглежда бегло материалния свят за целите на неговото сътворение, поддържане и унищожение, Той остава съвършено незасегнат. Ето защо този, който иска да победи сетивата си, трябва да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Тогава ще излезе победител.

ТЕКСТ 20: За хората със замърсено възприятие очите на Върховния Бог са зачервени като на опиянен човек. В заблуждението си такива нискоинтелигентни личности се гневят на Върховния и ядът им прави така, че самият Бог да изглежда гневен и страховит. Но това е илюзия. Когато жените на демона змия се развълнували от докосването на лотосовите нозе на Бога, те засрамени спрели обожанието си. Той обаче не загубил самообладание от това докосване, защото е уравновесен при всички обстоятелства. Нима има някой, който ще откаже да служи на Върховната Божествена Личност?

ТЕКСТ 21: Шива продължи: Всички велики мъдреци приемат Бога като източник на сътворението, поддържането и унищожението, въпреки че Той няма нищо общо с тези дейности. Затова го наричат безграничен. В своята инкарнация Шеа Той крепи всички вселени върху качулките си, но за него те са леки като синапени зрънца. Кой човек, стремящ се към съвършенство, би отказал да му служи?

ТЕКСТОВЕ 22 – 23: От тази Върховна Божествена Личност се появява Брахм, чието тяло, изградено от съвкупната материална енергия, представлява вместилище на интелигентността, повлияна от гуата на страстта. От Брахм се раждам аз, Рудра, олицетворението на фалшивото его. Със своето могъщество аз създавам останалите полубогове, петте елемента и сетивата. Ето защо се покланям пред Върховния Бог, по-велик от всички нас, властелина на полубоговете, материалните елементи и сетивата, на Брахм и на мен. Ние сме като птици, навързани с въже. Само по милостта на Бога можем да създаваме, поддържаме и унищожаваме материалния свят. Затова отдавам смирените си почитания на Върховното Същество.

ТЕКСТ 24: Илюзорната енергия на Върховния Бог привързва всички нас, обусловените души, към материалния свят. Ето защо без неговата милост ние не знаем как да се измъкнем от тази илюзорна енергия. Нека отдам смирените си почитания на Бога, причината за сътворението и унищожението.