No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

шрӣ-шука увча
татра бхагавата скд ягя-лигася виор викрамато вма-пдгуха-накха-нирбхиннордхва-каха-виварента-прави  бхя-джала-дхр тач-чараа-пакаджванеджанруа-киджалкопараджиткхила-джагад-агха-малпахопаспаршанмал скд бхагават-падӣтй анупалакита-вачо 'бхидхӣямнти-махат клена юга-сахасропалакаена диво мӯрдханй авататра ят тад виу-падам ху.

шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; татра – тогава; бхагавата – на инкарнацията на Върховната Божествена Личност; скт – направо; ягя-лигася – който се наслаждава на резултатите от всички жертвоприношения; вио – на Бог Виу; викрамата – с втората си крачка; вма-пда – на левия си крак; агуха – на големия пръст; накха – от нокътя; нирбхинна – прободен; ӯрдхва – горния; аа-каха – обвивката на вселената (покрита от седем слоя: земя, вода, огън и пр.); вивареа – през дупката; анта-прави – влизайки във вселената; – която; бхя-джала-дхр – водната струя от Причинния океан, който е отвъд вселената; тат – на него; чараа-пакаджа – лотосовите нозе; аванеджана – измивайки; аруа-киджалка – от червения прашец; упараджит – оцветена; акхила-джагат – на целия свят; агха-мала – греховете; апах – унищожава; упаспаршана – докосването с нея; амал – съвсем чиста; скт – непосредствено; бхагават-падӣ – извираща от лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност; ити – така; анупалакита – описана; вача – с името; абхидхӣямн – наречена; ати-махат клена – след много време; юга-сахасра-упалакаена – състоящо се от хиляда милениума; дива – на небето; мӯрдхани – на главата (Дхрувалока); авататра – се спусна; ят – която; тат – това; виу-падам – лотосовите нозе на Бог Виу; ху – казват.

Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, Бог Виу, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, се появи в образа на Вманадева на жертвената арена, издигната от Бали Махрджа. Той протегна левия си крак до края на вселената и проби обвивката ѝ с нокътя на палеца си. През дупката нахлу чистата вода на Причинния океан и от нея се роди река Ганг. Окъпали лотосовите нозе на Бога, покрити с червеникав прашец, водите на Ганг придобиха красив розов цвят. Всяко живо същество незабавно ще пречисти сърцето си от материалното замърсяване, докосвайки трансценденталната вода на Ганг, но тя остава винаги чиста. Тъй като обля лотосовите нозе на Бога, преди да започне пътя си из вселената, Ганг носи името Виупадӣ. По-късно я нарекоха Джхнавӣ и Бхгӣратхӣ. След хиляда милениума водите ѝ потекоха към Дхрувалока, най-висшата планета във вселената. И затова великите мъдреци и учени казват, че Дхрувалока е Виупада („разположена в лотосовите нозе на Бог Виу“).

В този стих Шукадева Госвмӣ описва славата на река Ганг. Водата ѝ се нарича патита пванӣ, освободителка на грешните живи същества. Доказано е, че всеки, който се къпе редовно в Ганг, се пречиства външно и вътрешно. Външната чистота се проявява като имунитет на организма срещу болести, а вътрешно се развива преданост към Върховната Божествена Личност. В Индия, край бреговете на Ганг, живеят стотици хиляди хора и като се къпят редовно в реката, те без съмнение се пречистват и духовно, и материално. Много мъдреци, дори самият Шакарчря, са съчинили молитви във възхвала на Ганг. Индийската земя се е прославила с великите си реки Ганг, Ямун, Годварӣ, Кверӣ, К и Нармад. Всеки, който живее близо до тях, притежава естествено извисено духовно съзнание. Шрӣла Мадхвчря казва:

врхе вма-пда ту
тад-анйеу ту дакиам
пда калпеу бхагавн

уджджахра тривикрама

Бог Вмана, стъпил на десния си крак и протегнал левия до края на вселената, се прочу като Тривикрама, инкарнацията, извършила три велики подвига.

« Previous Next »