ТЕКСТ 11

Местата с достъпни райски наслади се разделят на три групи: небесни райски планети, райски места на Земята и била-сварга, райски места, намиращи се в нисшите области. Измежду тези три групи – бхаума-сварга-пада-ни, райски места на земята са осемте вари, без Бхрата-вара. В Бхагавад-гӣт (9.21) Ка казва: кӣе пуйе мартя-лока вишанти – щом резултатите от благочестивите им дела се изчерпят, жителите на райските планети се връщат на Земята. Така те биват издигани до райските селения, а след това отново пропадат на земните планети. Тези странствания нагоре и надолу из вселената се наричат брахма бхрамаа. Разумните хора, т.е. тези, които не са изгубили своята интелигентност, не се въвличат в това блуждаене насам-натам. Те поемат пътя на преданото служене, за да преминат отвъд обвивката на вселената и накрая да влязат в духовното царство. Там достигат някоя от планетите Ваикухалока или по-висшата Калока (Голока Вндвана). Преданият никога не се впуска в безкрайни пътешествия до райските планети и обратно. Шрӣ Чайтаня Махпрабху е казал:

От всички живи същества, странстващи из вселената, само благословените от съдбата срещат представител на Върховната Божествена Личност и така получават възможност да служат предано. Само искрено търсещите милостта на Ка срещат гуру, истински представител на Ка. Мвдӣте, отдадени на умозрителни разсъждения, и кармӣте, устремени към резултата от своите действия, не могат да бъдат гуру. Един гуру е личен представител на Ка: той предава неговите наставления без никакво изменение. Само най-големите щастливци могат да срещнат истински гуру. Както се казва във ведическите писания: тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет – човек трябва да търси гуру, за да разбере делата в духовния свят. Шрӣмад Бхгаватам потвърждава същото. Тасмд гуру прападйета джигсу шрея уттамам: за да се разберат дейностите в духовния свят, трябва да се намери гуру, истински представител на Ка. При всички случаи понятието гуру означава единствено истински представител на Ка. В Падма Пура е казано: аваиаво гурур на ст – този, който не е ваиава, или представител на Ка, не може да бъде гуру. Дори най-ученият брхмаа не може да стане гуру, ако не е представител на Ка. По призвание брхмаите трябва да придобият шест благоприятни умения: да станат високо ерудирани (пахана) и да бъдат добри учители (пхана); да се усъвършенстват в почитанието на Бога или полубоговете (яджана) и да обучават другите в това обожание (джана); да притежават висок морал, за да приемат подаяния от другите (пратиграха) и да извършват благотворителност (дна). Но дори един брхмаа, притежаващ тези качества, не може да стане гуру, ако не е представител на Ка (гурур на ст). Ваиава шва-пачо гуру: от друга страна, един ваиава, истински представител на Върховната Божествена Личност, Виу, може да стане гуру дори ако е шва-пача, т.е. произхожда от семейство на кучеядци.

Понякога се казва, че областта Кашмир в Бхрата-вара, се отнася до бхаума-сварга, една от трите вида райски планети (сварга-лока). Безспорно в тези земи има подходящи условия за материално сетивно наслаждение, но не към това се стреми чистият трансценденталист. Рӯпа Госвмӣ описва неговите стремежи така:

„Човек трябва да отдава трансцендентално служене на Върховния Бог Ка с любов и без желание за материална изгода или полза от плодоносни дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. Посветените на предано служене на Ка само за да му доставят удоволствие, не се интересуват от трите вида райски владения – дивя-сварга, бхаума-сварга и била-сварга.