ТЕКСТ 13

ятра ха – в осемте области; дева-патая – господарите на полубоговете, като Индра; сваи сваи – от личните си; гаа-някаи – главни слуги; вихита – подредени; мах-арха – ценни дарове като сандалова паста и гирлянди; сарва-ту – през всички сезони; кусума-стабака – китки цветя; пхала – плодове; кисалая-шри – с пищни филизи; намямна – наведени; виапа – чиито клони; лат – и лиани; виапибхи – с много дървета; упашумбхамна – украсени; ручира – прекрасни; кнана – градини; шрама-ятана – и много отшелнически обители; вара-гири-дроӣу – долините на планините, които служат за граници между областите; татх – както; ча – също; амала-джала-шайеу – в езера с чиста вода; викача – дали плод; вивидха – различни видове; нава-ванаруха-мода – от уханието на лотосите; мудита – ликуващи; рджа-хаса – царствени лебеди; джала-куккуа – водна кокошка; краава – име на водни птици; сраса – жерави; чакравка-дибхи – чакравки и други птици; мадхукара-никара-ктибхи – от пчелите; упакӯджитеу – звучащи; джала-крӣ-дибхи – водни игри; вичитра – различни; винодаи – от забавленията; су-лалита – привличащи; сура-сундарӣм – на жените на полубоговете; кма – от похот; калила – родени; вилса – забавления; хса – усмихнати; лӣл-авалока – със закачливи погледи; ка-мана – чиито умове са пленени; дая – и чийто взор е пленен; сваирам – много свободно; вихаранти – отдават се на удоволствия и игри.