ТЕКСТ 19
на яся м-гуа-читта-вттибхир
нирӣкато хй ав апи дир аджяте
ӣше ятх но 'джита-маню-рахас
кас та на манйета джигӣур тмана
на – никога; яся – чиито; м – на илюзорната енергия; гуа – в качествата; читта – на сърцето; вттибхи – от дейностите (мислене, чувстване и желаене); нирӣката – на този, който поглежда бегло; хи – несъмнено; ау – съвсем малко; апи – дори; ди – зрение; аджяте – е повлиян; ӣше – за да управлява; ятх – като; на – нас; аджита – които не са победили; маню – на гнева; рахасм – мощта; ка – който; там – на него (Върховния Бог); на – не; манйета – се покланят; джигӣу – желаещи да победят; тмана – сетивата.
Ние не можем да овладеем силата на гнева си. И когато гледаме материални обекти, не можем да не усетим привличане или отблъскване. Но Върховният Бог не е подвластен на такива чувства. Макар да поглежда бегло материалния свят за целите на неговото сътворение, поддържане и унищожение, Той остава съвършено незасегнат. Ето защо този, който иска да победи сетивата си, трябва да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Тогава ще излезе победител.
Бог, Върховната Божествена Личност, притежава вечни, необозрими енергии. Той сътворява света с бегъл поглед към материалната енергия, но не е повлиян от проявленията на материалната природа. Поради вечно трансценденталното му положение, когато се появи в материалния свят, гуите на природата не го докосват. Затова Върховният Бог е наричан Трансценденталност, а всеки, който иска да се избави от въздействието на материалните гуи, трябва да се подслони при него.