ТЕКСТ 20
асад-дшо я пратибхти мя
кӣбева мадхв-сава-тмра-лочана
на нга-вадхво 'рхаа ӣшире хри
ят-пдайо спаршана-дхаритендри
асат-дша – за човек с осквернено зрение; я – който; пратибхти – изглежда; мя – влиянието на м; кӣба – който е пиян или гневен; ива – като; мадху – от мед; сава – и алкохол; тмра-лочана – с очи като червеникава мед; на – не; нга-вадхва – съпругите на демона-змия; архае – в обожанието; ӣшире – не могли да продължат; хри – от срам; ят-пдайо – на лотосовите нозе; спаршана – от докосването; дхарита – възбудени; индри – чиито сетива.
За хората със замърсено възприятие очите на Върховния Бог са зачервени като на опиянен човек. В заблуждението си такива нискоинтелигентни личности се гневят на Върховния и ядът им прави така, че самият Бог да изглежда гневен и страховит. Но това е илюзия. Когато жените на демона змия се развълнували от докосването на лотосовите нозе на Бога, те засрамени спрели обожанието си. Той обаче не загубил самообладание от това докосване, защото е уравновесен при всички обстоятелства. Нима има някой, който ще откаже да служи на Върховната Божествена Личност?
Всеки, който остава спокоен, дори когато има ясна причина за безпокойство, се нарича дхӣра, уравновесен. Бог, Върховната Личност, е винаги трансцендентален и нищо не може да наруши спокойствието му. Следователно, ако някой иска да стане дхӣра, трябва да се подслони в лотосовите нозе на Бога. В Бхагавад-гӣт (2.13) Ка казва: дхӣрас татра на мухяти – уравновесената личност никога не изпада в заблуда. Прахлда Махрджа е съвършен пример за дхӣра. Когато Нсихадева се появил в свирепия си образ, за да убие Хираякашипу, Прахлда изобщо не се уплашил. Той останал спокоен и безмълвен, докато всички останали, в това число Брахм, били ужасени от страшната форма на Бога.