No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

асад-дшо я пратибхти мя
кӣбева мадхв-сава-тмра-лочана
на нга-вадхво 'рхаа ӣшире хри

ят-пдайо спаршана-дхаритендри

асат-дша – за човек с осквернено зрение; я – който; пратибхти – изглежда; мя – влиянието на м; кӣба – който е пиян или гневен; ива – като; мадху – от мед; сава – и алкохол; тмра-лочана – с очи като червеникава мед; на – не; нга-вадхва – съпругите на демона-змия; архае – в обожанието; ӣшире – не могли да продължат; хри – от срам; ят-пдайо – на лотосовите нозе; спаршана – от докосването; дхарита – възбудени; индри – чиито сетива.

За хората със замърсено възприятие очите на Върховния Бог са зачервени като на опиянен човек. В заблуждението си такива нискоинтелигентни личности се гневят на Върховния и ядът им прави така, че самият Бог да изглежда гневен и страховит. Но това е илюзия. Когато жените на демона змия се развълнували от докосването на лотосовите нозе на Бога, те засрамени спрели обожанието си. Той обаче не загубил самообладание от това докосване, защото е уравновесен при всички обстоятелства. Нима има някой, който ще откаже да служи на Върховната Божествена Личност?

Всеки, който остава спокоен, дори когато има ясна причина за безпокойство, се нарича дхӣра, уравновесен. Бог, Върховната Личност, е винаги трансцендентален и нищо не може да наруши спокойствието му. Следователно, ако някой иска да стане дхӣра, трябва да се подслони в лотосовите нозе на Бога. В Бхагавад-гӣт (2.13) Ка казва: дхӣрас татра на мухяти – уравновесената личност никога не изпада в заблуда. Прахлда Махрджа е съвършен пример за дхӣра. Когато Нсихадева се появил в свирепия си образ, за да убие Хираякашипу, Прахлда изобщо не се уплашил. Той останал спокоен и безмълвен, докато всички останали, в това число Брахм, били ужасени от страшната форма на Бога.

« Previous Next »