ТЕКСТ 19

В този стих Лакмӣдевӣ (Рам) изразява състраданието си към жените, които почитат Бога, за да бъдат благословени с добри съпрузи. Макар тези жени да желаят щастие с деца, богатство, дълъг живот и всички мечтани неща, те не могат да го постигнат. В материалния свят съпругът е зависим от върховния господар, Божествената Личност. Има много жени, чиито съпрузи, разчитайки единствено на резултатите от собствените си плодоносни дейности, не могат да издържат членовете на своето семейство, не могат да им осигурят богатство и дълъг живот. Ето защо Ка е единственият истински съпруг на всички жени, върховният съпруг. Гопӣте били освободени души и затова могли да разберат тази истина. Те напуснали материалните си съпрузи и приели Ка за свой истински съпруг. Ка е истинският съпруг не само за гопӣте, но и за всички живи същества, наречени в Бхагавад-гӣт практи (с женска природа), а не пуруа (с мъжка природа). Само Ка е представен като пуруа (Бхагавад-гӣт, 10.12):

„Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност, трансцендентален, нероден и най-велик“.

Ка е изначалният пуруа, а живите същества са практи. Ка е наслаждаващият се, а живите същества са предназначени за негово наслаждение. Ето защо всяка жена, която си търси материален съпруг, за да се грижи за нея, и всеки мъж, който иска да стане съпруг на някоя жена, са заблудени. Да бъдеш съпруг, означава да издържаш жена си и децата си, като им осигуряваш средства и удобства. Но това не е по силите на материалния съпруг, защото той е зависим от своята карма. Карма даива-нетреа: обстоятелствата, в които е поставен, са определени от миналите му плодоносни дейности. И ако някой самонадеяно си мисли, че може да се грижи за съпругата си, сериозно се заблуждава. Ка е единственият съпруг на всички, така че брачните отношения между мъжете и жените в този материален свят не могат да бъдат абсолютни. За да изпълни желанието ни за семеен живот и взаимно удоволствие, Ка милостиво разрешава на мъжа да получи съпруга, а на жената да получи съпруг. В Ӣшопаниад се казва: тена тяктена бхуджӣтх –  Бог предоставя на всеки дела, който му се полага. Но изначално всяко живо същество е практи, с женска природа, а Ка е единственият съпруг.

Ка е изначалният господар или съпруг на всекиго, а всички други живи същества, приели ролята на така наречени съпрузи и съпруги, танцуват според неговите желания. Един съпруг може да търси близостта на жена си за взаимна наслада, но сетивата му са управлявани от Хӣкеша, господарят на сетивата, който следователно е истинският съпруг.