ТЕКСТ 4

Както посочва Брахма сахит (5.39), Върховната Божествена Личност, Ка се появява в множество разширения:

„Прекланям се пред Върховната Божествена Личност, Говинда, който е неизменно проявен в разширенията си Рма, Нсиха и ред други подразширения, но остава изначалната Божествена Личност, Ка, а понякога се появява и лично“. Ка е виу-таттва, разширява се в множество Виу-форми и Бог Рмачандра е една от тях. Знаем, че тези виу-таттва са носени от трансценденталната птица Гаруа и в четирите си ръце държат различни оръжия. Тогава може да се усъмним, че Бог Рмачандра принадлежи към тази категория, защото неговият носач бил Ханумн, а не Гаруа, и Той нямал четири ръце, нито шакха, чакра, гад и падма. Но този стих изяснява, че Рмачандра е самият Ка (рмди-мӯртиу кал). Ка е изначалната Божествена Личност и Рмачандра не се различава от него. Рмачандра е отвъд проявленията на материалната природа, затова е наречен прашнта, необезпокояван от материалните гуи.

Единствено сърцето, пропито от любов към Върховната Божествена Личност, може да оцени трансценденталните достойнства на Бог Рмачандра; той не може да бъде видян с материални очи. Понеже демоните като Рваа нямат духовно зрение, те смятат Рмачандра за обикновен цар катрия. Затова Рваа се опитал да отвлече вечната му съпруга, Сӣтдевӣ. Но всъщност не успял да отнесе истинската Сӣт. Веднага щом я докоснал, тя предоставила в ръцете му едно материално тяло, а истинският ѝ образ останал скрит за него. Думите пратяк прашнтам от този стих показват, че Бог Рмачандра и неговата енергия, богинята Сӣт, са отвъд влиянието на материалната природа.

В Каха Упаниад (1.2.23) е казано: ям еваиа вуте тена лабхя. Върховният Бог, Парамтм, Божествената Личност, може да бъде видян или възприет само от личности, потопени в предано служене. И в Брахма сахит (5.38) се казва:

„Обожавам предвечния Бог, Говинда, постоянно съзерцаван от преданите, чиито очи са помазани с елея на любовта. Те го виждат във вечния му образ на Шмасундара, изпълнил собствените им сърца“. А в Чхндогя Упаниад е казано: етс тисро деват анена джӣвена. Думата анена е използвана, за да се разграничат тм и Парамтм като две отделни същности. Тисро деват посочва, че тялото на живото същество е направено от три материални елемента: огън, земя и вода. Макар Парамтм да влиза в сърцето на джӣвтм, която под влияние на материалното тяло се отъждествява с него, тя няма нищо общо с тялото ѝ. Парамтм не е обвързана с материята и затова тук е наречена анма-рӯпа нирахам. За разлика от джӣвтм Парамтм няма материална самоличност. Джӣвтм може да се мисли за индиец, американец, германец и пр., но Парамтм няма такива материални обозначения и няма материално име. Джӣвтм е различна от името си, но Парамтм не е; между нея и името ѝ няма разлика. Това е смисълът на нирахам – „без материални обозначения“. Не е възможно тази дума да се изопачава, за да се посочи, че Парамтм няма ахакра, няма свое Аз или самоличност. Парамтм е Върховният, това е нейната трансцендентална самоличност. Такова е обяснението е на Шрӣла Джӣва Госвмӣ. А според интерпретацията на Вишвантха Чакравартӣ хкура нирахам значи нирнишчайена ахам. Нирахам не означава, че Върховният Бог няма самоличност. Нещо повече, наличието на думата ахам доказва извън всякакво съмнение, че Той е личност. Представката нир се използва не само за отрицание, но и за категорично утвърждение.