ТЕКСТ 7
на джанма нӯна махато на саубхага
на в на буддхир нктис тоа-хету
таир яд висн апи но ванаукасаш
чакра сакхйе бата лакмаграджа
на – не; джанма – раждане в изискано и благородно семейство; нӯнам – наистина; махата – на Върховната Божествена Личност; на – нито; саубхагам – голямо щастие; на – нито; вк – начин на говорене; на – нито; буддхи – висок интелект; на – не; кти – външност; тоа-хету – причина за удоволствието на Бога; таи – от описаните по-горе качества; ят – защото; висн – отхвърли; апи – въпреки това; на – нас; вана-окаса – горските обитатели; чакра – прие; сакхйе – в приятелство; бата – уви; лакмаа-агра-джа – Бог Шрӣ Рмачандра, големият брат на Лакмаа.
Не е възможно да се изгради приятелство с Върховния Бог Рмачандра въз основа на материални качества, като раждане в знатно семейство, външна красота, красноречие, висок интелект или принадлежност към висша раса и нация. Нито едно от тези качества не е предпоставка за приятелска връзка с Бог Шрӣ Рмачандра. Иначе как Той би приел примитивни горски хора като нас – без благородно потекло, без физическа красота, неспособни да говорят изискано, за свои приятели?
В една от молитвите си, израз на искрените ѝ чувства към Бог Ка, Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ го нарича акичана-гочара. Представката а означава „не“, а кичана – „нещо от материалния свят“. Колкото и да се гордеем с престижното си положение, богатство, красота, образование и пр., тези качества не са необходими за приятелските отношения с Върховната Божествена Личност, въпреки че са от голяма полза в материалното общуване. От техния притежател се очаква да стане предан и едва тогава би ги използвал правилно. За съжаление, хората, заслепени от своя знатен произход, богатство, образование и красота (джанмаишваря-шрута-шрӣ) не се интересуват от Ка съзнание, а Бог не се интересува от материалните им достойнства. Върховният може да бъде постигнат само с преданост (бхакт мм абхиджнти). Предаността и искреното желание за служене са единствените изисквания. Рӯпа Госвмӣ е казал, че цената, която човек трябва да заплати за милостта на Бога, е само искреното желание да получи тази милост (лаулям ека мӯлям). В Чайтаня бхгавата (Мадхя-кханда, 23.492 – 493) се казва:
кхолвеч севакера декха бхгя-сӣм
брахм шива кде ра декхи махим
дхане джане питйе кере нхи пи
кевала бхактира ваша чайтаня-госи
„Няма по-честит предан от Кхолвеч. Брахм и Шива плачат от възхищение пред величието му. Човек не може да постигне Бог Ка с богатство, последователи или образование. Шрӣ Чайтаня Махпрабху се впечатлява само от чистата преданост“. Кхолвеч Шрӣдхара бил много искрен предан на Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху. Той си изкарвал прехраната, като продавал чаши, направени от кората на бананово дърво. Половината от печалбата си използвал за поклонение на майка Ганг, а с останалото се издържал. Бил толкова беден, че живеел в колиба с пробит покрив. Тъй като нямал пари за месингови съдове, пиел вода от желязно ведро. Но бедността не му пречела да бъде велик предан на Бог Чайтаня. Той е типичен пример за бедняк без никакви материални притежания, станал велик предан на Бога. В заключение можем да кажем, че богатството не води до подслон в лотосовите нозе на Бог Ка или Шрӣ Чайтаня Госи. Този подслон се постига само с чисто предано служене.
анбхилит-шӯня
гна-кармдй-анвтам
нукӯлйена кну-
шӣлана бхактир уттам
„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Ка в дух на добронамереност и без желание за материално благо или печалба от плодоносна дейност и философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“.