В тази глава е представена личността на Махрджа гнӣдхра. Когато Махрджа Прияврата напуснал царството си, за да се посвети на духовно осъзнаване, по негова воля синът му гнӣдхра станал владетел на Джамбӯдвӣпа и се грижел за поданиците си с обичта на баща към своите синове. Махрджа гнӣдхра пожелал да има син и се оттеглил в една пещера в планината Мандара, за да се подложи на сурови въздържания. Щом разбрал неговото желание, Брахм изпратил в отшелническата му обител Пӯрвачитти, девойка от райските планети. Красивите ѝ дрехи и женствени движения веднага привлекли царя. Очарован от жестовете ѝ, изразителното ѝ лице, усмивката, нежните думи и движенията на очите ѝ, той я пленил с красноречието си и тя с радост се съгласила да стане негова съпруга. Много години двамата се наслаждавали на царско блаженство, а после тя се завърнала на райските планети. гнӣдхра заченал с нея девет сина: Нбхи, Кипуруа, Харивара, Илвта, Рамяка, Хирамая, Куру, Бхадрва и Кетумла. Той им дал девет острова, носещи техните имена. Но гнӣдхра се чувствал неудовлетворен и постоянно мислел за небесната си съпруга. Затова в следващия си живот се родил на нейната райска планета. След смъртта на гнӣдхра деветте му сина се оженили за деветте дъщери на Меру, които се казвали Мерудевӣ, Пратирӯп, Уградарӣ, Лат, Рам, Шм, Нрӣ, Бхадр и Девавӣти.