ТЕКСТ 12
лока прадаршая сухттама твака ме
ятратя иттхам урасваявв апӯрвау
асмад-видхася мана-уннаянау бибхарти
бахв адбхута сараса-рса-судхди вактре
локам – жилище; прадаршая – моля те, покажи; сухт-тама – о, скъпи приятелю; твакам – твой; ме – на мен; ятратя – роден там; иттхам – като това; урас – на гръдта; аваявау – две части (гърди); апӯрвау – прекрасни; асмат-видхася – на човек като мен; мана-уннаянау – смущаващи ума; бибхарти – поддържа; баху – много; адбхутам – изключителни; сараса – сладки слова; рса – усмивки и прелъстителни жестове; судх-ди – като нектар; вактре – в устата.
О, добри ми приятелю, би ли ми показал откъде идваш? Не мога да си обясня как обитателите на това място са получили такива смайващи телесни форми като твоите заоблени гърди; те покоряват сърцето и погледа на всекиго. Съдейки по сладките слова и мили усмивки на тези обитатели, устите им сигурно са пълни с нектар.
Все още объркан, гнӣдхра поискал да види мястото, откъдето идвал младият брхмаа и където хората имат такива закръглени гърди. Той допуснал, че техните прелести се дължат на суровите им отречения. гнӣдхра нарекъл девойката сухттама, свой най-добър приятел, за да не му откаже да го заведе там. Не само нейните гърди, но и нежните слова, леещи се като меден нектар от устата ѝ, дълбоко го удивлявали.