ТЕКСТ 6
тм еввидӯре мадхукарӣм ива суманаса упаджигхрантӣ дивиджа-мануджа-мано-наянхлда-дугхаир гати-вихра-врӣ-винавалока-сусваркарваяваир манаси н кусумюдхася видадхатӣ вивара ниджа-мукха-вигалитмтсава-сахса-бхамода-мадндха-мадхукара-никаропародхена друта-пада-винсена валгу-спандана-стана-калаша-кабара-бхра-рашан девӣ тад-авалоканена вивтвасарася бхагавато макара-дхваджася вашам упанӣто джаавад ити ховча.
тм – на нея; ева – наистина; авидӯре – наблизо; мадхукарӣм ива – като пчела; суманаса – красиви цветя; упаджигхрантӣм – миришейки; диви-джа – на родените в райските планети; ману-джа – на родените сред хората; мана – ум; наяна – за очите; хлда – удоволствие; дугхаи – предизвикващи; гати – от движенията ѝ; вихра – игривост; врӣ – свян; виная – скромност; авалока – с погледи; су-свара-акара – с нежния ѝ глас; аваяваи – и с формите на тялото ѝ; манаси – в ума; нм – на мъжете; кусума-юдхася – на бога на любовта, който държи стрела от цветя в ръката си; видадхатӣм – правейки; виварам – слух; ниджа-мукха – от устата ѝ; вигалита – извиращ; амта-сава – нектарен мед; са-хса – в усмивката ѝ; бхаа – и думите; мода – от удоволствие; мада-андха – заслепени от опиянение; мадхукара – на пчелите; никара – на рояци; упародхена – обкръжена; друта – бързо; пада – на стъпалата; винсена – пристъпвайки грациозно; валгу – малко; спандана – движение; стана – гърди; калаша – като гърненца; кабара – на сплетената ѝ коса; бхра – тежест; рашанм – коланът около ханша; девӣм – богинята; тат-авалоканена – като я видя; вивта-авасарася – използвайки възможността; бхагавата – на изключително могъщия; макара-дхваджася – бог на любовта; вашам – покорен; упанӣта – принуден; джаа-ват – като онемял; ити – така; ха – несъмнено; увча – той каза.
Като пчела Апсарта вдишваше аромата на цветята. Тя обсебваше очите и умовете на хора и полубогове с игривите си движения, със свенливостта и скромността си, със закачливите погледи, с нежните звуци, леещи се от устата ѝ, и с изящните си форми. Чарът ѝ проправяше път за бога на любовта и стрелите му от цветя, към слуха и сърцата на мъжете. Когато заговореше, сякаш нектар се лееше от устните ѝ. Опиянени от уханието на дъха ѝ, пчелите кръжаха около красивото ѝ лотосово лице. За да ги прогони, апсарта се затича, но от движението косата ѝ се разпиля, коланът около ханша ѝ се разхлаби, изящните ѝ гърди се раздвижиха и тя стана още по-привлекателна. Наистина, тя сякаш широко отваряше врати пред могъщия бог на любовта. Покорен от външността ѝ, принцът я заговори.
Тук имаме прекрасно описание на това как красивата жена със своите движения и жестове, коси, гърди, бедра и всичките си форми, покорява сърцата не само на хората, но и на полубоговете. Думите дивиджа и мануджа подчертават силата на женското очарование в материалния свят както на тази планета, така и на висшите планетарни системи. Известно е, че жизненото равнище на висшите планети е хиляди пъти по-високо от това на Земята. Следователно красивите телесни форми на жените там са също хиляди пъти по-привлекателни от тези на земните жени. Творецът е създал жените по такъв начин, че нежните им гласове и движения, красивите им бедра и гърди привличат представителите на противоположния пол и на Земята, и на другите планети и пробуждат похотливите им желания. Поробен от бога на любовта, тоест от женската красота, мъжът е слисан и вцепенен. Завладян от изящните женски форми, той пожелава да остане в този материален свят. Така издигането му към духовния свят е прекратено само от гледката на красивите женски тела и движения. Затова Шрӣ Чайтаня Махпрабху предупреждава всички предани да се пазят от влечението към красивите жени и материалистичната цивилизация. Той дори отказал да се срещне с изключително богатия Пратпарудра Махрджа. По този повод Бог Чайтаня казал: никичанася бхагавад-бхаджанонмукхася – преданите, които служат на Бога и искрено желаят да се върнат у дома, в духовния свят, не бива да съзерцават красивите движения на жените и трябва да избягват общуването с много богати хора.
никичанася бхагавад-бхаджанонмукхася
пра пара джигамиор бхава-сгарася
сандаршана виайим атха йоит ча
х ханта ханта виа-бхакаато 'пй асдху
„Уви, за човека, истински желаещ да прекоси материалния океан и да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога без никакви материални подбуди, общуването с материалист, погълнат от сетивно наслаждение, или жена с подобни наклонности, е по-ужасно от доброволното приемане на отрова“ (Чайтаня чаритмта, Мадхя, 11.8). Преданият, твърдо решил да се върне у дома, при Бога, не трябва да съзерцава красивите женски форми и да копнее за съкровищата на богатите. Това ще спре духовния му напредък. Но щом стане устойчив в Ка съзнание, подобни съблазни няма да го смущават.