ТЕКСТ 7

Докато се подлагал на суров аскетизъм в гората, гнӣдхра бил запленен от грациозните движения на Пӯрвачитти – девойката, изпратена от Брахм. В Бхагавад-гӣт се казва: кмаис таис таир хта-гн – когато стане похотлив, човек губи интелигентността си. Затова лишеният от интелигентност гнӣдхра не могъл да разбере дали Пӯрвачитти е момче, или момиче. Той я помислил за муни-путра, син на някой мъдрец от гората, и я нарекъл муни-варя. Но заради необикновената ѝ красота не можел да повярва, че тя е момче, и започнал внимателно да я разглежда. Най-напред видял веждите ѝ, които били толкова изразителни, че той се зачудил дали това момче или момиче не е м, енергията на Върховната Божествена Личност. Думите, употребени тук, са бхагават-пара-деват. Деват, полубоговете, принадлежат на материалния свят за разлика от Бхагавн, Върховната Божествена Личност, Ка, който е вечно отвъд материалния свят и е наричан пара-деват. Материалният свят несъмнено е творение на м, но е сътворен по волята на пара-деват, Върховната Божествена Личност. Както утвърждава Бхагавад-гӣт (мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам), м не е върховното основание за сътворението на този материален свят. М действа от името на Ка.

Веждите на Пӯрвачитти били така изящни, че гнӣдхра ги сравнил с лъкове без тетива. И я попитал дали ги използва за себе си, или за някой друг. Веждите ѝ приличали на лъкове за лов на горски животни. Материалният свят е като гъста гора, а обитателите ѝ – като елени и тигри, които ловците преследват. Ловците са веждите на красивите жени. Запленени от красотата на нежния пол, мъжете по света падат покосени от тези лъкове без тетива и не разбират как м ги убива. Но няма съмнение, че са убити (бхӯтв бхӯтв пралӣяте). Благодарение на своята тапася гнӣдхра успял да разбере как м действа по волята на Върховната Божествена Личност.

Думата праматтн също е важна. Праматта е този, който не може да владее сетивата си. Целият материален свят е експлоатиран от хора, които са праматта и вимӯха. Затова Прахлда Махрджа е казал:

„Те гният насред материалните си дейности за мимолетно материално удоволствие и провалят своя живот с изнурителен труд за едничкото сетивно наслаждение без следа от любов към Бога. Аз мога само да скърбя за тях и всячески да се опитвам да ги измъкна от ноктите на м“ (Шрӣмад Бхгаватам, 7.9.43). Навсякъде в шстрите кармӣте, работещи усърдно за сетивно наслаждение, са назовавани праматта, вимукха и вимӯха. Те стават жертви на м. Но този, който е апраматта, разумна и спокойна личност, дхӣра, знае много добре, че основният дълг на човешкото същество е да служи на Върховната Личност. М постоянно дебне с невидимите си лъкове и стрели да убие всеки праматта. гнӣдхра разпитвал Пӯрвачитти за всичко това.